Калин Вълов
Полудях ли вече, мътните ме взели…

Полудях ли вече, мътните ме взели?

За какво, по дяволите, с теб говоря?

Та ти измислена си, даже нереална.

Откъде в главата ми се взе?

 

Де да имах две глави, да те премахна,

ала от нейде и в душата ми се взе.

Да дишам как, когато теб те няма?

Сърцето ми ще пръсне се на две.

 

Полудявам май, та ти дори не си и сянка,

не си във вятъра, в дъжда, не си наоколо.

Просто не би могла да си в това,

но ето, че откривам те навсякъде.