Калин Вълов
Плахо косите ти ще докосвам…

Плахо косите ти ще докосвам

в тиха утрин на разсъмване пак

и през къдриците ти ще се надсмивам

на завиждащия ми отсреща глупак.

 

Че не той, а аз съм единствен,

впил устни в твоята гръд,

не гледайки отсреща подгизнал

под поройния изсипващ се дъжд.

 

Главата си, блъскайки в ритъма,

в който ние се любим тук,

напук нека му бъде,

та аз съм с теб за веднъж.

 

А сърцето ми — то ще избие

напоритото за любов ми тяло.

И след туй и то ще завие,

подгизнало като стръкче листо.