Калин Вълов
Замълчи, моля те, не говори…

Замълчи, моля те, не говори,

излишно е каквото ще ми кажеш.

Тихо е и е толкова приятно,

а думите ни понякога тежат.

 

Можем и без тях да се разбираме,

да си бъдем нужни един на друг.

Единствено с погледи, с прегръдки,

с допира на моите по твоите устни.

 

Замълчи, моля те, не говори,

не че гласа ти не желая да чувам.

Някога и той ще ми е нужен,

ала днес ти просто замълчи.

 

Докосни ме, това ми е достатъчно,

отколкото да ми кажеш каквото и да било.

Прегърни ме, днес нужно ми е повече

от всяка дума, от теб изречена…