Калин Вълов
Цъфтиш, процъфтяваш — тъй божествена…

Цъфтиш, процъфтяваш — тъй божествена,

скоро май със славея ще отлетиш.

Надалеч, надалече, необмислила

дали до там би могла да отлетиш.

 

Слънцето не както теб ме заслепява,

песента не както тебе ме теши.

Защо не останеш си тогава,

а славеят за двама ви лети.

 

А ти лети на воля и прелитай

в мечтите, колкото си щеш.

Само че от мене не отлитай

никога и толкоз надалеч.