Калин Вълов
Приятно вън е и подухва ветрец…

Приятно вън е и подухва ветрец,

повей отвя за момент мисълта ми.

Недалече от мен съзрях силует,

запътил се бе към мене.

 

За миг се замислих чий бе той.

До мен ненадейно дали ще се спре?

С нежен глас да ми прошепне: „Здравей!

Много си готин! Ще тръгнеш ли с мен?“

 

Но видиш ли, подухна отново ветрец,

повей отвя наново мисълта ми.

В далечината съзрях пак тоз силует,

бе минал край мен…

Ах, този ветрец!