Калин Вълов
Приятелство

Ех, че хубаво ми беше

през тези малкото години —

с приятели, със съученици драги

младостта си ние да делиме.

 

Ех, как помня го звънеца,

първия ни час дори,

макар и с не усмивката младежка

в мен е споменът един.

 

Ех, как бързо отминават

и не спират даже за поклон

годините нашите, великите,

отлитащи с всеки изминал ден.

 

А помня го първото ръкуване,

помня го и първия ни ден,

както и първото момиче,

тръгнало под ръка с мен.

 

Днес вее ни вятърът,

а дали и някой ден

отново ще довее ни приятелството,

залегнало дълбоко в мен.