Калин Вълов
Нужно ти е, виждам, и ти е потребно…

Нужно ти е, виждам, и ти е потребно.

Ала може ли очите си да ги притвориш?

От всичко непотребно да се абстрахираш

и когато ги отвориш, да е станало вълшебство.

 

Не вярвам така да се получи, но опитай.

Ако ли пък не, то поне да разбереш

от какво имала си нужда истински

и нужно ли ти е все още днес.

 

Пътищата неизвървени да ги извървиш.

Любовите си неизживени да ги изживееш.

Ненаправеното от теб да го направиш.

Неизреченото никога да го изречеш.

 

А може ли да не си се и замисляла

за друго да не си мечтала, каквото и да е?

От това, което всъщност искала си

и което имаш го днес до теб.

 

И не защото нещо липсва ти и ти е нужно,

а просто така, умислена те виждам днес.

Защото може би да имаш нужда

равносметка ти да си направиш —

какво си искала и какво ти имаш днес!