Калин Вълов
Голи и боси по пътя вървят…

Голи и боси по пътя вървят

влюбени двама и плахо мълвят,

трохата на две си те я делят

и тъй съумяват над съня си да бдят.

 

Спохожда ги зиме и лете, и студ,

но все още е жива тяхната плът,

а в сърцата им няма място за скръб,

но по-мъчно отвсякога сърцата туптят.

 

А ръцете сковани, неподвижни горят,

нозете от рани безпощадно болят,

но стискат със зъби, стискат, мълчат

и голи и боси по пътя вървят.