Калин Вълов
Да помислим, преди да казали сме…

Да помислим, преди да казали сме каквото и да е,

защото емоциите ни са често и излишни.

И понякога си казваме какво ли не

в изблици на радости и страсти.

 

И както мили, така и груби

да бъдем бихме могли един със друг,

дори и с думи само неизречени,

с погледите си и със своите грешки.

 

Да си кажем много и да не чуем нищо,

неразбрани да останем си след всички думи.

И това възможно е навярно да се случи,

да не знаем понякога какво да си кажем.

 

Да са такива дните ни, ако така сме си нужни,

с думи и без думи, с погледи празни и пълни.

И ако някога няма какво да си кажем,

да замълчим просто, отколкото да сме си чужди.