Калин Вълов
Нищо твое не ми е чуждо…

Нищо твое не ми е чуждо,

нали и аз съм като теб човек,

с нужди, с мисли, с потребности,

с човечност и злоба, с любов и копнеж.

 

Нали и аз като теб изпитвам

същите чувства, изпълващи ме отвътре,

със сърцето си, и то като твоето,

и кръвта ми във вените също.

 

Нали и аз съм като теб същият,

да мразя и да обичам мога,

да помня и да забравям грешки,

чуждите, а и моите също.

 

И аз, и ти сме от човеци направени

и нищичко твое не ми е тъй чуждо.

Светът, на който живеем, е същият,

в който едно и също се случва

както на теб, така и на мен.