Калин Вълов
Ти не тръгвай още, вън е буря страшна…

Ти не тръгвай още, вън е буря страшна,

гърми, трещи, сякаш дошъл е краят.

Скрили се звездите и луната също,

а ти излизаш вън сама и тъжна.

 

Позволи ми аз да тръгна, ти остани.

На мен ни звезди, ни луни са нужни.

От бури и ветрове не се страхувам,

щом ти на топло си и си добре.

 

Те моите крака и без обуща ходят,

без дрехи на гърба си също мога.

Щом те нося тук в гръдта си

и щом не краката нужни са ми

да те чувствам.