Жечка Горчева
Иоан Кръстител

В дните на Юдейския цар Ирод живееше един свещеник на име Захария. Той и жена му Елисавета ходеха в Божиите пътища и изпълняваха всички заповеди и разпоредби. Но двамата праведници имаха една голяма мъка — нямаха си чедо, а вече бяха в напреднала възраст. Жената постоянно се укоряваше за това, че не може да дари на любимия си мъж син, който да продължи рода му. Много се притесняваше и все мислеше, че хората я гледат с неприязън.

Но веднъж по време на каденето в Господния храм, когато навън се молеха множество люде, на Захария му се яви ангел Господен. Той се смути, изплаши се, но ангелът побърза да му каже:

— Не бой се, Захари! Искам само да ти кажа, че твоята молба е чута — жена ти Елисавета ще роди син, когото ще наречеше Иоан. Той ще бъде радост и утеха не само за теб и жена ти, но и за мнозина. Ще се изпълни със Святия дух още от зачатието си и ще обърне мнозина от израилтяните към Господа, техния Бог.

Захария каза на ангела:

— Да не се глумиш нещо с мене? Аз съм стар, а и жена ми — също.

Тогава ангелът му отвърна сърдито:

— Аз съм Гавриил, който стои пред Бога и съм изпратен да ти известя това. Сега ти ще онемееш и няма да продумаш до деня, когато ще се сбъдне това, що ти рекох, защото ти не повярва на думите ми.

А людете пред храма вече се чудеха защо се бави толкова много Захария вътре. Когато най-после излезе, той не можеше нищо да им каже, само правеше някакви знаци с ръце и те разбраха, че е имал някакво видение в храма Божий.

След като свърши службата му, Захария побърза да се прибере у дома. Не знаеше какво да мисли за случилото се по време на каденето. Но ето, че едва що изминали няколко дни и жена му зачена. Това я зарадва много, защото Бог беше погледнал милостиво на нея и вече нямаше за какво да я укоряват хората.

Бързо изминаха дните на бременността за Елисавета и ето, че тя роди едно здраво и хубаво момченце. На осмия ден дойдоха да го обрежат и искаха да го кръстят на баща му, но майката каза, че ще се казва „Иоан“. Тогава запитаха немия баща, който написа на една дъсчица името „Иоан“. В този миг му се отвориха устата и той започна да благославя Бога за голямата му милост с думите:

„Благословен Господ, Израилевия Бог, защото посети Своите люде и извърши изкупление за тях… Да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни, да Му служим без страх.“

Накрая той завърши така:

„А ти, детенце, пророк на Всевисшия ще се наречеш, защото ще вървиш пред лицето на Господа, да приготвяш пътищата за Него. Ти ще направиш така, че Неговите люде да познаят спасение чрез прощаване на греховете им поради милосърдието на нашия Бог.“

След тези думи на Захария страх обзе присъствуващите. Заговори се по цяла Юдея, че Бог е с детето, което се роди на Захария и Елисавета на стари години.

А момчето започна бързо да расте и крепне по дух. После отиде да живее в пустинята. Носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си. Храната му беше оскъдна — само акриди и див мед.

В петнадесетата година от царуването на Тиберия Кесаря, когато Пилат Понтийски беше управител на Юдея, а Ирод — четверовластник в Галилея, при първосвещенството на Анна Каиафа, Божието слово дойде до Иоана в пустинята. Тогава той тръгна около реката Йордан да проповядва водно кръщение за покаяние и прощаване на греховете. Сбъдваха се вече думите на пророк Исая: „Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа, прави направете пътеките Му! Всяка долина ще се напълни и всяка планина ще се сниши. Кривите пътеки ще станат прави и неравните места — гладки пътища. И всяка твар ще види Божието спасение.“

Отвсякъде започнаха да идват хора при Иоан, за да се кръщават и да го питат какво да правят, как да живеят. А той им отговаряше:

— Който има две ризи, нека даде едната на този, който няма! Който има храна — нека прави същото!

Веднъж при него дойдоха бирници да се кръщават. И те го попитаха:

— Учителю, ами ние какво да правим?

А той им каза:

— Не искайте нищо повече от това, що ви е определено!

Попитаха го какво да правят и военнослужещи, на които той отговори така:

— Не насилвайте никого, нито наклеветявайте! Задоволявайте се със заплатите си!

Мнозина от тези, които идваха да се кръстят, си мислеха, че Иоан е Божия син. Затова той на всички казваше:

— Аз ви кръщавам с вода, а Онзи, Който идва след мен, Комуто не съм достоен да поднеса обувките, Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън. Лопатата е в ръката Му и Той ще очисти гумното Си, ще събере житото Си в житница, а плявата ще изгори в неугасим огън.

И ето, че в един прекрасен ден при Иоан дойде да се кръсти Исус от Галилея. Йоан го възпираше с думите:

— Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти идваш при мен.

И Исус му рече:

— Остави ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко, що е писано.

Като се кръсти, Исус побърза да излезе от реката, но ето че се отвориха небесата и Божия Дух се спусна на Него във вид на бял гълъб. Чу се глас от небесата, който казваше:

— Този е възлюбеният Ми син, в Когото е Моето благоволение.

Всички присъстващи тогава там разбраха, че Исус е Божият син, а Иоан е човекът, който е трябвало да подготви почвата за идването Му. Но мнозина бяха тези, които не знаеха това и продължаваха да чакат идването на Спасителя.

Йоан продължаваше да кръщава людете в реката Йордан и затова получи прозвището „Кръстителя“. Но Ирод хвана Йоана и го хвърли в тъмница, защото той често го укоряваше заради Иродиада, жената на брат му Филип и заради всичките злини, които причиняваше на хората. Иоан често му казваше: „Не ти е позволено да я имаш. Грешно е.“ Ирод се страхуваше да убие Иоан, защото знаеше, че народът го почита като пророк.

Иродиада обаче го мразеше още по-силно и желаеше неговата смърт на всяка цена. Тя не се интересуваше от това какво е за народа Иоан. Искаше неговата смърт, защото той говореше навсякъде против нея. Накрая коварната жена успя да намери начин за погубването му. Тя знаеше, че Ирод много харесва играта на нейната дъщеря. Затова я накара да играе на рождения му ден като предварително поиска под клетва да изпълни едно нейно желание.

И така Ирод се закле пред събралите се на пиршеството и пред Иродиадината дъщеря, че ще изпълни желанието й каквото и да е то, ако му поиграе. Постара се дъщерята на жестоката жена да играе много добре пред Ирода и накрая, подучена от майка си, му каза:

— Дай ми тука на блюдо главата на Иоана Кръстителя!

Царят се наскърби много. Той знаеше колко силно ще го намрази народът заради смъртта на Иоана, но нямаше какво друго да стори. Заради клетвите си и заради присъствущите на гуляя, той заповяда да обезглавят Иоана в тъмницата и да донесат главата му на блюдо. След като всичко това бе направено, той с погнуса и страх в сърцето поднесе страшното блюдо на Иродиадината дъщеря, която пък побърза да го занесе на майка си.

А учениците на Иоан дойдоха, вдигнаха обезглавеното му тяло и го погребаха с голяма скръб. После отидоха при Исус и му казаха за това. Като научи за тази жестока смърт, Исус се оттегли на едно уединено място и дълго се моли за Иоана Кръстителя, който бе най-светия между всички човеци на земята.