Жечка Горчева
Правосъдието на Соломон

Седеше цар Соломон на трона в залата на Ливанския дом и съдеше хората, които идваха при него.

Четиридесет колони, по четири в редица, поддържаха свода на съдилището. Те бяха облицовани с кедър и завършваха с капители във формата на лилии. Подът беше направен от малки кипарисови дъсчици. Целите стени бяха с кедрова облицовка, украсена със златна резба, представляваща херувими, палми, ананас.

В дъното на залата имаше шест стъпала, които водеха към трона на Соломон. На всяко стъпало имаше по два бронзови лъва. А тронът беше от слонова кост със златна инкрустация и златни подлакътници във формата на легнали лъвове. Облегалото на трона завършваше със златен диск. От трона до пода се спускаха пурпурни завеси, които отделяха предверието, където се тълпяха тъжители, просители и свидетели. Там бяха и обвиняемите под силна стража.

Царят беше облечен в червен хитон, а на главата си имаше позлатен венец. От дясната му страна беше трона на майка му Витсавее, която вече рядко се появяваше в съда поради напредналата си възраст.

Лицето на цар Соломон беше бледо, устните — алени, а из гъстата му гарвановочерна коса блестяха бели нишки като сребърни ленти. Бели нишки имаше и в черната му брада, накъдрена според обичая на асирийските царе на правилни, ситни вълни. Очите на царя бяха тъмни като най-тъмния ахат, като небето в безлунна лятна нощ. А дългите му ресници, стрелнали се надолу и нагоре, приличаха на черни лъчи около черни звезди. Нямаше човек на земята, който може да издържи погледа на Соломон, без да сведе очи. А гневните мълнии в очите му поваляха на земята хора и животни. Но имаше мигове, когато царят се опиваше от вино или любов, от сладостта на властта или се радваше на някоя мъдра дума, казана на място. Тогава в очите му блясваха топли пламъчета и на лицето му грейваше такава прекрасна усмивка, че който я видеше, бе готов да даде за нея всичко, що имаше. Са̀мо името на цар Соломон, произнесено на глас, вълнуваше сърцата на жени и мъже, на млади и стари. Ръцете на царя бяха бели и нежни като ръцете на жена, но излъчваха такава сила, че когато полагаше длан върху главата на болни, изцеляваше ги от главоболие, гърчове, бяс. На показалеца на лявата си ръка имаше камея с кървавочервен астерикс, който изпускаше шест лъча. А върху обратната страна на камъка имаше надпис на много древен език, който гласеше: „Всичко е преходно“.

Асирийски гости с чернобради сериозни лица седяха покрай стените на ясписови скамейки, облечени в дълги маслиненозелени дрехи, извезани по краищата с червени и бели шарки. Те бяха слушали толкова много за правосъдието на Соломон, че сега се стараеха да не пропуснат нито една негова дума. Между тях седяха Соломоновите военноначалници, министрите и придворните. Тук бяха Семей — главният военачалник на войската, Ванея — някогашният царски палач, историографът Йосафат, Зовут — с високата титла „приятел на царя“, Ахелар — началникът на Соломоновия двор, Бен-Авинодав — женен за голямата дъщеря на царя, Бен-Гевер — началник на голямата област Арговия и много други приближени на Соломон.

Шестдесет войника с позлатени шлемове и щитове се бяха строили от двете страни на трона.

Пред Соломон пръв застана с жалбата си Ахиор, майстор-шлифовач на скъпоценни камъни. Той разказа, че когато бил строител във Финикийския Бел намерил голям скъпоценен камък. Шлифовал го и помолил приятеля си Захария да го отнесе на жена му в Ерусалим.

След време и Ахиор се завърнал у дома си. Още от вратата попитал жена си за камъка. Тя се учудила много на въпроса му и казала, че не е виждала никакъв камък. Тогава Ахиор отишъл при Захария, който пък се заклел, че е предал камъка на жена му. Сега Захария водеше в съда двама свидетели, които бяха готови да потвърдят, че са видели как пред тях е предал камъка на Ахиоровата жена.

Соломон погледна поред Ахиор, Захария и двамата свидетели в очите, помисли малко и каза на стражата:

— Отведете четиримата в отделни стаи и ги заключете!

После царят поиска четири къса влажна глина и нареди да отнесат по един на всеки заключен.

— Нека всеки от тях — заповяда царят — да предаде на глината формата, която е имал скъпоценният камък!

Не след дълго време донесоха на царя форми. Той никак не се изненада от това, ме единият от свидетелите беше предал на глината форма на овнешка глава, а другият — на конска. На Ахиор и Захария, разбира се, формите бяха еднакви — приличаха на женска гръд.

Тогава царят заключи:

— Вярвам, че на всички тук е ясно, че свидетелите са подкупени, но Захария просто не се е сетил да им обясни какво представлява шлифованият камък. А сега нека виновният да върне камъка на Ахиор и му плати тридесет граждански сикли за съдебните разноски и да даде десет свещени сикли на храма! Свидетелите да платят в хазната по десет сикли за лъжливите си показания!

Към трона на Соломон пристъпиха трима братя и започнаха в надпревара да говорят и си разменят помежду си тежки упреци и обиди. Накрая царят ги заплаши с изгонване от съдилището и те оставиха най-големият брат да разкаже всичко по ред. Случаят бе следния: Баща им преди да умре, ги повикал и им казал: „Синове мои, за да не се карате при делбата на имота след смъртта ми, аз сам ще ви поделя всичко. Когато затворя завинаги очите си, идете в горичката зад къщата и разровете пръстта под старата смоковница. Там ще намерите едно сандъче, преградено на три. Най-горната преграда е за най-големия син, средната — за средния, а долната — за най-малкия.“

Когато бащата умрял, тримата му сина побързали да го погребат и изровили сандъчето. С изненада открили, че горната му преграда е пълна със златни монети, в средната имало кокали, а в долната — парчета дърво. Двамата по-малки братя се почувствали ощетени и унизени и започнали да завиждат на по-големия си брат, който взел парите. А останалото имущество на баща си така и не знаели как да поделят. Дълго се карали помежду си и накрая решили да се обърнат към царя за съвет.

Соломон ги изслуша внимателно и рече:

— Баща ви е бил мъдър и справедлив човек. Той е изразил съвсем ясно волята си в своето завещание. Нима вие, глупаци такива, не се досетихте, че баща ви е оставил на най-големия син парите, на средния — добитъка и робите, а на малкия — къщата и нивите? Хайде сега си вървете бързо у дома и повече не се карайте!

Тримата братя се поклониха доземи на умния цар и радостни и щастливи излязоха от съда.

След това Соломон разреши още един спор за наследство, започнат преди няколко дни. Един баща, умирайки, казал, че оставя цялото си имущество на по-достойния от двамата си сина. Но тъй като никой от тях не искал да се признае за по-лош от другия, те се обърнали към царя.

След като Соломон разбрал, че и двамата са добри ловци, им казал:

— Сега се върнете у дома си! Ще заповядам да поставят трупа на баща ви изправен до едно дърво, а вие със стрела се целете в гърдите му. После ще реша спора ви.

Сега двамата братя се бяха върнали заедно с човека, когото Соломон беше изпратил с тях. Царят попита чия стрела е улучила по-точно.

— Изпълних всичко, което ти нареди, царю — каза човекът. — По-големият син стреля пръв и улучи баща си точно в сърцето със стрелата, която му дадох.

— Чудесен изстрел — каза Соломон — Ами по-малкият какво направи?

— Ами… по-малкият опъна тетивата на лъка и после изведнъж го пусна като каза разплакан, че не може да стреля в трупа на баща си.

— Тогава нему ще принадлежи богатството на стареца! — отсече царят — Той е по-достойният син. А по-големият, ако иска, може да постъпи при мене на работа като телохранител. Трябват ми точно такива силни и алчни хора със сигурна ръка и вярно око.

Часове наред пред царя се явяваха най-различни тъжители и той винаги отсъждаше мъдро и справедливо. Накрая в Ливанския дом влезе една бедна жена, вдовица на каменар, и каза:

— Царю велики, и аз моля за правосъдие. С последните си два динария купих брашно, сипах го в тази тава и го понесох към дома си. Но, не щеш ли, за беда, изведнъж духна силен вятър и разпиля брашното. О, царю мой, кой ще ми заплати сега тази загуба? Няма с какво да нахраня децата си.

— Жено, кога се случи точно това? — попита Соломон.

— Тази заран на разсъмване — проплака жената.

Царят заповяда да повикат няколко богати търговци, чийто кораби днес трябваше да отплават за Финикия. Търговците бързо се явиха в съдилището, силно разтревожени. Соломон ги попита:

— Кажете ми тази заран молихте ли Бога за попътен вятър?

Търговците, покланяйки се, отвърнаха:

— Да, царю всемогъщи, молихме го. И Бог беше така добър да ни изпрати попътен вятър.

— Много се радвам за вас — каза царят — Но този същият вятър е разпилял брашното на тази бедна жена. Справедливо ще е да е обезщетите.

Зарадвани, че царят ги вика само за това, търговците веднага напълниха тавата на жената със сребърни монети. Вдовицата коленичи и със сълзи на очи благодари на мъдрия цар, който й каза:

— Почакай, жено! Към дяловете на търговците аз ще прибавя и моя царски дар за сирачетата ти.

И той заповяда на ковчежника си да сложи върху парите на търговците толкова жълтици, че среброто под тях да не се вижда.