Жечка Горчева
Смъртта на Давид и възцаряването на Соломон

Цар Давид беше в напреднала възраст, та зрението му бе отслабнало и му беше постоянно студено. Колкото и да го покриваха с топли дрехи, той все трепереше. Всички в двора му се чудеха що да сторят, та да облекчат старческите му неволи. Веднъж един от слугите му предложи да потърсят млада и много хубава девица, която да стои край Давида и да спи на пазвата му, за да го топли. Така и направиха. Започнаха да търсят по всички Израилеви предели и накрая откриха красивата сунамка Ависага. Доведоха я при царя.

Всички в Давидовия дом се радваха на хубостта й. Стройна и висока като тополка, тя стъпваше леко като млада сърна и чевръсто шеташе край царя. Дебелата й плитка се виеше като смок по гъвкавата й снага, а в засмените й очи блестяха безброй светли искрици. Ависага изпълняваше всички прищевки на царя, но той нито я видя добре с отслабналите си очи, нито можа да я познае като жена.

Вторият син на Давид, роден след мъртвия вече Авесалом, беше Адония. Той беше синеок и красив баща си, но не притежаваше неговата сила и смелост, а и не ходеше в Господните пътища. Като видя, че баща му е много остарял, Адония си помисли, че вече е дошло време да се възцари на престола му. Харесваше много и Ависага и искаше да я направи своя жена. Затова побърза да приготви колесници и конници, както и петдесетина мъже, които да тичат пред него. Помагаха му военачалникът Йоав и свещеникът Авиатар. Но силните мъже на цар Давид и свещеникът Садок, пророкът Натан, Ванаия, Семей и Реий не бяха с него.

Самонадеяният царски син закла овце и угоени телета при извора Рогих и покани всичките си братя и царските слуги освен брат си Соломон и силните мъже на Давид.

Тогава Натан отиде при Соломоновата майка Витсавее и й каза да отиде при цар Давид, за да му припомни обещанието след него да царува нейният син — Соломон. Жената го послуша и влезе в спалнята на царя, където прислужваше сунамката Ависага. Витсавее се поклони пред Давид, който по-скоро я усети, отколкото видя и запита:

— Какво желаеш, жено?

Майката на Соломон пристъпи крачка напред и започна:

— Господарю мой, ти се закле в Господа, че синът ми Соломон ще царува след тебе. Но ето, че сега Адония се е възцарил, а ти дори не знаеш за това. Но към тебе, царю мой, са обърнати очите на целия Израил, за да им известиш кой ще седне на престола подир тебе.

Докато говореше така Витсавее, при царя влезе пророк Натан. Той се поклони и каза:

— Царю мой, рекъл ли си ти на Адония да царува след тебе? Ето той вече е заклал много животни и е поканил царските синове, военачалници и свещеникът Авиатар. Всички те ядат и крещят: „Да живее цар Адония!“

Тогава цар Давид се обърна към Витсавее с думите:

— В името на живия Бог, който е избавял душата ми от всяка беда, се заклех, че синът ти Соломон ще царува подир мене. И така ще направя днес!

Витсавее се поклони благоговейно и каза:

— Да живее господарят ми, цар Давид, до века!

А Давид рече:

— Повикайте свещеника Садок и Ванаия!

Когато всички поканени дойдоха, той им нареди:

— Вземете със себе си слугите ми, качете сина ми Соломон на моята мъска и го заведете долу в Гион. Свещеникът Садок и пророкът Натан нека го помажат там за цар над Израил! Засвирете с тръба и викайте: „Да живее цар Соломон!“ После елате тук и нека той седне на престола ми, защото вече той ще царува вместо мене! Аз го назначавам вожд на Израил и Юда!

В отговор на царя, Ванаия рече:

— Както е бил Господ с господаря ми Давида, така да бъде и със Соломона и да направи престола му още по-велик!

И така свещеникът Садок, пророк Натан и Ванаия заедно с херетците и филетците качиха Соломон на Давидовата мъска и го заведоха в Гион. Там свещеникът взе рога с мирото от шатъра за срещане с Бога и помаза Соломон. Тогава засвириха с тръба и завикаха: „Да живее цар Соломон!“ После всички тръгнаха към царската къща като свиреха с кавали и така шумно се веселяха, та чак земята се тресеше.

Когато чуха този шум, гостите на Адония се смутиха много. В това време при тях влезе Ионатан, синът на свещеника Авиатор, който каза:

— Давид направи Соломона цар. Той седна вече на престола. А царските слуги влязоха да честитят на цар Давид като рекоха: „Бог да направи името на Соломон по-светло и по-велико от твоето име!“ А Давид се поклони както беше на леглото и каза: „Благословен да бъде Господ, Израилевия Бог, който ми даде днес син да седи на престола, докато очите ми все още могат да го видят!“

След тези думи на Ионатан, всички гости на Адония се изплашиха и побягнаха от дома му. Изплаши се и Адония, та отиде да се хване за роговете на олтара — място, където можеше да се смята в безопасност.

Скоро известиха на Соломон, че брат му Адония се бои от него и че се е хванал за роговете на олтара. А Соломон рече:

— Ако Адония се покаже достоен мъж, ни един от космите на главата му няма да падне на земята, но ако се намери някакво зло у него, веднага ще го умъртвя.

След това Соломон прати хора да свалят Адония от олтара. Провинилият се царски син побърза да се поклони на брат си Соломон.

Когато Давид усети, че скоро ще умре, той повика Соломон при себе си и му каза:

— Сине мой, аз отивам при бащите си, а ти бъди мъжествен! Пази заръките на Господа, ходи в пътищата му и пази заповедите му, според както е писано в Мойсеевия закон, за да успееш във всичко, каквото правиш! Постъпвай винаги според мъдростта си, Бог те е надарил с голям ум!

Давид скоро бе погребан в Давидовия град. Той царува над Израил цели четиридесет години — седем в Хеврон и тридесет и три в Ерусалим. А Соломон като седна на престола на баща си закрепи твърдо царството. Скоро славата на неговата мъдрост и красота, за разкоша на неговия двор се разнесе далече отвъд границите на Палестина, в Асирия и Финикия, в Горни и Долни Египет, по крайбрежието на Черно и Средиземно море.