Петя Иванова
Момиченцето с вълшебното джобче

Ани имала лилава рокличка с вълшебно джобче. Когато отивала на рожден ден, трябвало само детето, което празнувало, да си пожелае някоя играчка и тя се появявала от джобчето й. Когато Мимето навършила 3 годинки, от джобчето се появила говореща кукла. За Коцето имало футболна топка, а за Божан — метална количка.

Един ден момченце си пожелало делфинче, но когато то се опитало да излезе от джобчето, опашката и перката му се заклещили. Ани му казала: „Трябва да правиш упражнения, за да отслабнеш.“ То задвижило бързо перки и опашка и излязло. Момченцето си го взело, занесло го в къщи и го пуснало в басейна. От водата то станало голямо и момченцето се обадило на Анито да дойде да си поиграят с него.

Анито си сложила надуваеми възглавнички на ръцете и скочила във водата. Толкова харесала делфинчето, че го целунала по бузката и изведнъж то оживяло. Играли си през целия ден с него, а вечерта то пак се превърнало в малка играчка.

На 1 юни Анито решила да зарадва всички деца. Намазала пръстите си с боя. Палеца — с жълта, показалеца — със зелена, средния — с червена, безимения — със синя, а кутрето — с оранжева боя. Бръкнала в джобчето, разперила пръсти и те нарисували над градчето цветна дъга. Бащите вързали на дъгата различни играчки — кончета, коли, влакчета, люлки, децата се качили в тях и дъгата се завъртяла като огромна въртележка.

След това усетили, че обувките им се раздвижват и затанцували. Когато огладнели, от съседната пицария ги почерпили с по парче пица, а за десерт момчетата изяли по един голям син, а момичетата — розов, сладолед. Това бил най-веселият ден в живота им, и дори когато пораснали си спомняли за него и го разказвали на своите деца.

Рокличката на Анито с годините избеляла, скъсала се и й станала съвсем, съвсем малка. Ръката й вече не се побирала в джобчето и тя не можела да прави вече вълшебства. Растяла и с годините ставала все по-красива и по-умна. Когато била вече студентка и учила в София, се върнала за една ваканция в своето градче, сложила нова къса рокля, високи обувки и излязла на разходка с приятелки. Дългата й руса коса се веела от вятъра, а обувките й весело потропвали. Красиво русо момче откъснало теменужка от градината, подало й я, и й казало:

— Ти си моето вълшебство!

И тя разбрала, че при нея е дошла любовта.