Здравко Попов
Сън

Плах и бездиханен, пристъпих с пакетчето си под мишница към тази фасада от стъкло, музика, светлина и алуминий.

Самата фирма бе една феерия:

Модно шивашко ателие

„Пепеляшка“

В този момент русата красавица с очи на фея ме лови под ръка и аз олекнах, омагьосан от дъха й.

— Премного се вълнувате — каза с обезоръжаваща усмивка тя.

После ме отведе към вътрешността.

Погледът ми попадна върху един необикновено изискан човек: някакво подобрено наше копие на Виторио де Сика.

— Шефът — пошепна гальовно в ухото ми красавицата.

Щом ме съзря, човекът скочи от фотьойла си, обърна лице към работещите встрани осем кроячи-специалисти и се изпъна в стойката на диригент преди първия мах на палката.

— Внимание! Влиза клиент номер 48! Персоналът — мирно!

Осемте мъже застанаха мирно.

В този момент чух звуците на чудна маршова музика; впрочем, разпознах увертюрата към „Кармен“.

— Персоналът — свободно! Продължавай работата си! — настави човекът и с широка усмивка разпери ръце към мен:

— Какво ще обича гражданинът?

Феята ме погледна многозначително и се отдалечи към изхода.

— Какво ще обича гражданинът? — повтори с поклон човекът.

— Исках да си ушия костюм… Само че платът ми е някаква евтиния и… Явно, че не е съобразно да го нося тук.

— Комплекси! Как можахте да го кажете! Шивашко ателие „Пепеляшка“ е глобално на вашите услуги! Само един миг търпение…

Шефът извърна глава към кроячите:

— Крокодилски! Крокодилски, я елате да вземем мярка за костюм на другаря.

— Слушам! — извика споменатият и заприбира принадлежностите си.

— Простете, вашият човек действително ли се нарича Крокодилски? — попитах, колкото да бъда в тон с любезността на шефа.

— Да, моля. Защо?

— А… Нищо, просто попитах.

— Хм. Не е толкова просто, но аз ви разбирам. Името на този човек извиква у вас някакъв неприятен отсенък, нали? Нали?

— Не, не! Не исках да кажа такова нещо!

— Че защо да не го кажете, когато всъщност си е точно така? Аз ви разбирам напълно. Крокодилски! — извика отново шефът. — Автоматически се разкарайте оттук с ужасното си име! Изчезнете моменталически, изчезнете вдън земя, изчезнете където предпочитате, само не стойте тук! Тръпки го побиват човек от името ви! Ама че име, а… Пеперудков! Я елате за мярка на другаря.

Приближи друг човек, с ангелско лице и искрящо бял костюм.

— Всъщност, мярката ще взема аз — каза своевременно шефът. — А вие записвайте, Пеперудков. Панталон. Дължина 1122 милиметра…

— О, чак пък в милиметри! — възкликнах. — Карате ме да се чувствувам ужасно неловко, та това е най-евтин плат! Нарочно го купувам евтин, защото много бързо късам дрехи… Няма да повярвате, че за една седмица три пъти късам крачола на панталона си. И все десния. Закача се някакъв гвоздей на бюфета вкъщи.

— Пеперудков! — сякаш само това чакаше да чуе шефът. — Не гледайте като препариран, а пишете: резервен десен крачол за другаря.

— Наистина премного ме задължавате — казах. — Не зная как…

— Не! Няма да позволя да споменавате това! Ние го дължим.

— Става въпрос… Тези подробности не биха ли оскъпили костюма?

— О… Простете ме, но тук аз си позволявам да ви осведомя, че в ателие „Пепеляшка“ работят не мафиоти, а хора на добрия тон. Цената за мъжки костюм е фиксирана, 12 лева на четири вноски, специфичните за клиента особености се извършват безплатно.

— Е, аз вече действително нямам думи…

— Не е и нужно, приятелю, не е и нужно. Един момент, вие какви гайки ще предпочитате за панталона си?

— Ами, какви гайки… Обикновени гайки!

— О, това не. Това решително не! Пеперудков! Донесете журнала за гайки, 1975 година… Хубава работа — обикновени гайки! Млад човек, с такова изящно телосложение, такъв силует — същински Аполон, същински кентавър — и обикновени гайки! Вземете журнала, моля. Ето: гайка „Неаполитанска“, гайка „Балзак“, гайка „Навуходоносор“, гайка „Ринго Стар“! Наша битова гайка „Орлов клюн“…

— Е, добре, нека бъде „Навуходоносор“. Но искам да попитам друго. Кога, моля, би могъл да бъде готов костюмът ми?

— Вероятно сте на работа днес сутринта, така ли?

— На работа съм, просто отскочих за мъничко…

— Превъзходно. Оставяте адреса на местоработата си, след час и половина Пеперудков пристига при вас за първа проба, втората ще направя аз след още толкова и… Обедната си почивка ще прекарате в нов костюм! Съгласно?

Отговорих.

— Персоналът! Клиент номер 48 напуска! Мирно!