Здравко Попов
Акорди извън клавиатурата

Не отскоро изнемогвам върху това коварно понятие — антиромана… Не закусвам, не обядвам, спя прав, функционирам с капацитет една осма. Зная, че това вече ме е направило малокръвен, раздразнителен и досаден.

Що е антироманът!

Огледалото в служебния тоалет всяка следваща утрин отразява все по-завършен наркоман, а в къщи Цецка попита да не би да съм глътнал кутийката с габърчета, които майка й търси от една седмица.

Антироманът…

Най-напред бях запитал инкасатора Амперов — кой знае защо. Като последица той веднага се строполи от стола, където беше стъпил, за да съзерцава електромера ми — по такъв начин, като да го бе халосал токът. Долната му челюст заработи като шевна машина и той инстинктивно свали шапката си, за да прикрие това.

— О… — каза той.

— Какво е това „О“!

— О…

— Чух вече, бе! Кръгъл невеж! Квадратен невеж! Инкасатор с инкасатор!

Човекът обърна шапката си наопаки, постави я погрешка където трябва и треперещ с цялата си антропология, излезе заднешком.

В консултацията не издържах и попитах тъкмо най-противното ми двуного на тоя свят — колегата Фитилчев — какво мисли по въпроса за антиромана. Клоунът си позволи да възпроизведе физиономия със Зевсово величие, погледна ме със снизходително презрение и каза:

— Юридически погледнато, това понятие е доста сложен комплекс от условности. На тази основа…

— Юридически мога да го погледна и аз, бе! Пипончо! Какво го питаш, той какво ти говори — ама адвокат с адвокат! Юрист!

Очевидно бе потребна намесата на специалист, дори в името на това, Цецка да има гарантиран баща и за в бъдеще: добре познавам себе си в момент, когато нещо ме затормози… Превключих паметта си и след малко фиксирах него — професионалния студент Емпедокъл Кокалов. Може би вече бе завършил филологията си.

Той наистина бе завършил, бе се установил по този повод като билетокъсач в операта и точно там аз го тупнах по рамото.

— Даааа. Въпросът е деликатен — каза той. — Още повече че се касае за жанр, който у нас е познат колкото петото измерение. Но ти нали идеш при мен? — усмихна се в едно особено вглъбение Емпедокъл. — Не си отишъл при някой селски даскал… Намини довечера, имам преведени десетина листа. За обща представа, едни вид.

Същата вечер се потопих в следното:

„Тогава Люси каза на призрака:

Виж какво, дарлинг. Излизай от гардероба, защото ще включа прахосмукачката и ще те депризрацирам като две и две — четири.

— Ще ми стане мъчно за теб, ако наистина вярваш в този сбор. Всъщност, ти ме обичаш…

— Хитрец. Тогава валеше и ти бе по-внушителен, Майкъл! В ушите си бе завил два електрически; бушона, а от ауспуха ти излизаха искри…

— Аз не съм дърворезачка!

— Хе-хе! Не бил дърворезачка!

— Не съм дърворезачка!

— Дърворезачка си!

— Не съм дърворезачка!

— Дърворезачка си!

— Не съм…

(Така двадесет и осем пъти).

— Хм. Я не се прави на числото ПИ, моля ти се!

— Ррррррррррррррррррррр.

— Онзи ден разказах на Боб за теб, та му се наруши бъбречната дейност от смях! Когато се свести, той веднага написа песента «Призрак и маникюристка». Ако ти я изпея, ще дерайлираш!

— Аз не съм мотриса!

— Хе-хе! Не бил мотриса!

— Не съм мотриса!

— Мотриса си!

— Не съм…“

Така двадесет и осем пъти, или — не зная колко пъти, защото разбрах, че от своя страна не съм добре със сърдечната дейност, а самият й централен орган заработи като в естрадна песен. В този момент на вратата почука моят приятел и съкооператор Рашо, който е водопроводчик. На него винаги можех да кажа всичко…

— Антироманът ли? — махна с ръка той. — Че какво има толкоз! Самата дума го подсказва: имаме „анти“, имаме и „роман“. Първото зачертава второто! Тънкостта е другаде. В абсолютния смисъл, антироманът следва да отговаря на някои законни изисквания. Трябва да е писан от антиписател. Трябва самият да се чете „анти“ — тоест, като арабски паспорт. После, самото действие протича „анти“: героят се простира мъртъв, а след малко влиза следващият и го застрелва. Само че внимавай: с показалец! Мъртвият разбира играта, скача от килима и…

— Стига, бе! На кого ги приказваш ти тези, бе! Водопроводчик с водопроводчик! Тръбопроводчик!

— Но не се мъча да накарам водата да тече обратно! — засмя се Рашо и си излезе.