Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1974 (Пълни авторски права)
- Форма
- Фейлетон
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Здравко Попов. Акорди извън клавиатурата
Издателство: „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1974 година
История
- — Добавяне
Дори онемях. Беше прекрасна картичка, в луксозен плик, почеркът бе истинско вълшебство.
„Мили Трифоне — бе написано, — от сърце ти желая най-красивото щастие през годината. С много обич: Вера.“
Скрих картичката много остроумно, за да не попадне у жена ми.
После ме обхвана нещо като треска — коя беше Вера?
Паметта ми се завъртя в неистови обороти назад, но през целия ден не можах да си спомня никаква и никаква Вера.
Почувствувах се едно неблагодарно нищожество.
В същия този град беше ТЯ, която ме обича, която трепетно е чакала повод, за да ми каже това с картичката си, а аз грубо съм заличил всеки спомен за нея.
На другата сутрин се досетих. Беше моя съученичка от гимназията. Разбира се, преди 12 години. Да… Та нали за да я заведа на цирк, тогава бях продал на „Вторични суровини“ половината бронзови дръжки от вратите на училището?
Спомних си всичко. Спомних си, че тя винаги ме гледаше по един особен начин — но можех ли в онези години, когато бях толкова схванат с момичетата, да разбера, че това е било любов?
Разпитах бившите си съученици от квартала и научих адреса й. Написах й дълго сърдечно писмо, в което обясних, че и аз всякога съм си спомнял с особена нежност за нея.
След три дни получих отговора.
„Любезни кретенчо — бе написано с друг някакъв, доста конски почерк. — Ако още веднъж жена ми получи подобна дивотия, ще си имаш работа с някое отделение за реставриране на физиономии.“
Това не бе най-голямата изненада. В някакъв момент, съвсем изневиделица, жена ми кресна, че съм най черният неблагодарник на този свят, след като не се сещам поне да й благодаря за картичката.
Жена ми се казва Вера.