Едгар Алън По
За Ани ^[0]

Слава богу, че кризата

        вече премина.

След дългата битка

        в покоя изстинал

страстта за живот

        е мъчително минало.

 

Тъжно е, знам.

        Нямам повече сили

и мускули нямам,

        с които да движа

вкамененото тяло

        по моста подвижен.

 

И почивам в леглото

        спокоен и сдържан.

Всеки, който погледне,

        ме мисли за мъртъв.

В мен взре ли се някой,

        ме мисли за мъртъв.

 

Стонът тъй плътен,

        плачът им безпътен

стихват сега

        пред страшния тътен

в сърцето, ах, страшния,

        страшния тътен.

 

С отвратителен привкус

        и трескава болка

в синкав пламък гореше

        стипчивият мозък,

страстта за живот

        в безумния мозък.

 

От всички мъчения

        най-много болеше,

когато на кръстните

        мъки обречен,

реката от нефт

        и водите й грешни

жестоката жажда

        с тъмни капчици срещна.

 

Реката, която

        с песничка тръгва

от изворче точно

        под самата повърхност,

недалеч в пещера

        под самата повърхност.

 

Нека никой не пита

        неразумно защо

тъй тъмна е стаята

        с много тясно легло.

Всяко живо чело

        сън в подобно легло

ще докосне пред пътя

        във такова легло.

 

Духът на Тантал,

        обладал мойто тяло,

почива във мир

        сред мирис прощален

на мирта и рози —

        запомнен, забравен.

 

Додето лежи,

        го докосва по-чуден,

свещен аромат

        от две теменуги,

на розмарин цвят

        и жал с теменуги,

аромата неясен

        на две теменуги.

 

Щастлив се потапям

        сред меката пяна.

В съня ми се сбъдва

        красотата на Ани.

И потъвам дълбоко

        в косите на Ани.

 

Целуваше тя

        и ме галеше леко,

а после заспивах

        на бяла пътека.

Между хълмове бели —

        небесна пътека.

 

Светлината си тръгна,

        но ме скри в топлина

и невинните ангели

        като щит призова.

Тя кралица на ангели

        за мен призова.

 

Аз почивам в леглото

        спокоен и сдържан.

Познал любовта й,

        ме мислят за мъртъв.

И лежа много тихо,

        спокоен и сдържан.

Любовта й щом видят,

        ме мислят за мъртъв.

 

В мен взре ли се някой,

        ме мисли за мъртъв.

Но сърцето от всички

        звездни измами

най-щедро сега

        проблясва със Ани.

Блести с любовта

        на моята Ани.

Паметта за света

        в очите на Ани.