Борис Зубков, Евгений Муслин
Шегобиецът Жако

Когато мистър Хесъп, заядлив и надут ерген на петдесет и шест години, наричан от колегите си „мистър Мърморко“, се върна в къщи, той реши, че през квартирата му е минало стадо разярени маймуни. Шотландското килимче, лежащо от незапомнени времена под закачалката, беше акуратно нарязано на дълги ленти, а лентите — провесени на поставката за чадъри. От самия праг към вътрешността на квартирата му водеше пътечка от блестящи разноцветни парчета. Сърцето на мистър Хесъп се обля в кръв, когато разбра, че тези парчета са щателно смляната колекция от фаянсови купи — наградите на ловния клуб, ревниво събирани много години. Някой злобно се беше погаврил и с библиотеката на мистър Хесъп. Част от книгите бяха изхвърлени от шкафа и заменени с части от електрическата печка. Същият зъл дух беше тикнал във вазите за цветя букети от стари чорапи и протъркани вратовръзки, избил двете прозорчета, нарязал с ножица домашните пантофи на мистър Хесъп и залял с малинов сироп ергенското му ложе.

Само преди седмица мистър Хесъп се беше снабдил с универсален домашен робот марка „Бобл–17“ от фирмата „Автоматични домашни услуги“. И макар че Хесъп–Мърморко работеше само като главен счетоводител, от техника нямаше и понятие и даже под смъртна заплаха не би могъл да поправи повредена електрическа печка, той все пак разбра веднага, че виновник за всичко това е този механически измет, тази мръсна желязна кукла, тази бракувана купчина тенекиени отпадъци, която му пробутаха ловките агенти от „Автоматични домашни услуги“. Задъхвайки се от ярост, Хесъп настъпи по пътя си сплескания на пита сребърен кафеник и влезе в кухнята. Домашният робот „Бобл–17“ спокойно седеше в ъгъла до любимия си електрически контакт, от който обикновено се захранваше, и стискаше в желязната си лапа вещественото доказателство за вината си — късче от шотландския килим.

Разгневен, Хесъп набра номера на „Автоматични домашни услуги“ и стовари върху служителя от фирмата толкова огнена обвинителна реч, че телефонните кабели се нажежиха до червено и по цялото протежение на телефонната линия от Сентринг до Норфолк-авеню замириса на изгоряла изолация. В отговор на това служителят каза, че роботите от типа на „Бобл“ са абсолютно сигурни и безотказни, че мистър Как-го-Там-Се-Казвате трябва, първо, да намали с хиляда оборота скоростта на говорния си апарат и, второ, да си спомни колко чашки джин е обърнал по пътя за в къщи.

Хесъп се превърна в действуващ вулкан. Той така захвърли слушалката, че на онзи край на кабела от апарата се посипаха искри, тръсна от писалката си мастилото и я напълни с жлъч, смесена с отрова. С този пагубен разтвор Хесъп написа най-язвителната телеграма, откак бе изобретен телеграфът.

Главният счетоводител не се реши да легне в постелята, пропита с лепкав сироп, а твърдият диван и неприятностите превърнаха нощта в низ от кошмари.

Затова пък на сутринта настойчивостта на мистър Хесъп възтържествува. Двама работници, облечени в яркожълти комбинезони с емблемата на „Автоматични домашни услуги“ — радиолампи на фона на кипяща тенджера, — докараха нов робот, марка „Бобл–18“. Телеграмата беше подействувала!

„Бобл–18“ поклати квадратната си глава при вида на безпорядъка, който цареше в квартирата, оправи сплескания от предшественика си кафеник, приготви кафе „а ла принц Алберт“, почисти шапката на мистър Хесъп и леко фъфлейки, му пожела „големи успехи“.

Вечерта донесе на Хесъп още по-приятен сюрприз. Сам президентът на фирмата изпрати писмо, с което изказваше най-искрените си извинения, и уведоми за суровото наказание на грубияна–служител, като извести, че роботът „Бобл–18“ е преминал двумесечни изпитания в специално обзаведена квартира, че всички негови най-важни възли са пломбирани собственоръчно от главния кибернетик на фирмата, и макар че „Бобл–18“ струва значително по-скъпо от „Бобл–17“, фирмата поема на своя сметка тази разлика в цените точно тъй, както обезщетението за щетите, нанесени на многоуважаемия мистър Хесъп.

Писмото приятно гъделичкаше болезненото самолюбие на мистър Мърморко и той го прочете на един дъх, докато стоеше в антрето. След това с привичен жест протегна ръка, за да отвори вратата на стаята. Ръката му увисна във въздуха, врата нямаше! И всички следващи врати в квартирата зееха празни. Те се оказаха свалени от пантите и превърнати в трески. По средата на стаята лежеше изкъртено перилото на балкона. Между пръчките на перилото стърчаха крачетата на дивана и обломки от писалището, купчината от парчета беше живописно драпирана с някакви разноцветни дрипи, в които Хесъп позна остатъците от костюмите си.

Мистър Мърморко се вцепени. Страхът и яростта го сграбчиха за краката и го приковаха към паркета. Но квартирата живееше своя налудничав живот. От отворените кранове подигравателно шумно шуртеше вода, течението вдигаше малки смерчове бяла прах от мазилката, а в дълбочината на квартирата нещо продължително и жално пищеше. Треперейки при мисълта, че там се извършва някакво ужасно престъпление, главният счетоводител намери в себе си сили да се откъсне от пода. В следващата стая той видя „Бобл–18“. Притиснал между железните си крачища новия телевизор, роботът го пилеше с електрическа пила.

… Хесъп дойде на себе си в болницата. Той повика сестрата и със слаб глас помоли да извикат при него всички журналисти, до които милата сестра може да се добере.

— Джентълмени — каза президентът на „Автоматични домашни услуги“, — страхувам се, че до довечера всички наши акции ще струват по-малко от едно руло тоалетна хартия. Ние висим на косъм! Полюбувайте се на това, което пишат сутрешните вестници: „Домашните роботи не се подчиняват вече. Компанията за автоматични услуги подбужда машините към бунт!“ Мистър Ек, колко клиенти се отказаха вече от нашите услуги?

Мистър Ек, консултант по пласмента, погледна в светещия бележник:

— За дванадесет часа — осемнадесет хиляди двеста и четиридесет.

— Всички! Ние сме пред крах! Аз все пак бих искал да чуя мнението на главния кибернетик.

— Струва ми се, че действието на мултистабилизаторите може да се окаже хаотично, тъй като активността им се преразпределя между подсистемите в явен безпорядък, обаче основната тенденция е насочена към адаптация. Макар че, разбира се, обратното съпротивление…

— Достатъчно! Вашите съвети, както винаги, са удивително практични. А вие, мистър Мом, какво ще кажете вие? Цялата тази история, струва ми се, е именно по вашата част.

— Аз ще кажа, ще кажа — нервно се засуети мистър Мом, главният психолог на фирмата. — Те полудяха. „Бобл“ полудяха!

— Фу! — прихна консултантът по пласмента. — За да полудееш, трябва да имаш мозък. А „Бобл“ нямат.

— Не, имат! Не, имат! Вие неотдавна ми разказвахте как вашият тригодишен Джими отличава двупенсовата монета от еднопенсовата и не се съмнявахте, че той е гениално дете. А „Бобл“ са способни да пресметнат бюджета на петчленно семейство за една година напред. В нашето време това не е тъй просто! Защо вие го считате за безмозъчен?

— Излиза, „Бобл“ е толкова умен, че може да се побърка?

— Да, именно! Да, именно! В много хора разумът също се проявява само тогава, когато те успеят напълно да се побъркат.

— Но вие разбирате ли какво говорите? — закрещя консултантът по пласмента. — Та ние ги продаваме! Продаваме. Ако те са в състояние да полудеят, значи те са живи, а ние с вас — търговци на роби!

— Джентълмени, да не си чешем езиците напразно. Нека поговорим сериозно. Дали търгуваме с роби, или с механически кукли — не е там работата. Ясно, че се е случило нещо свръхестествено! „Бобл“ не се подчиняват вече. Боя се да произнеса тези думи, но това действително е Бунт на Машините. Мистър Ек, доложете на всички и колкото може по-подробно какви мерки сте взели.

— Както е известно, всички „Бобл“ изпълняват устните заповеди само на своите господари. „Бобл–18“ се подчинява само на мистър Хесъп, който е сега в болницата. Във вътрешността на „Бобл–18“ се намира звуковият отпечатък от гласа на Хесъп, затова нашите агенти не могат да го извикат от квартирата. Той и сега е там, но домът е ограден от полиция. Ние изпратихме също така и пожарникарите, които носят със себе си здрави метални мрежи, за да ги хвърлят върху „Бобл“, ако той започне да буйствува. Но засега всичко е спокойно. Според донесенията на нашите частни детективи, „Бобл“ спи върху остатъците от кревата. След първите съобщения на вестниците, към нас се обърна Лигата на Тайните Хипнотизатори. Те предлагат да хипнотизират „Бобл“. За тази операция искат хилядарка.

— Нищо няма да пренебрегваме. Викайте хипнотизатор.

— Вече е направено. Тук е и една млада лейди — с най-добри препоръки от Дружеството на Заклетите Вещици. Тя се наема да изгони злия дух, ако такъв се е вселил в душата на нещастника. Даром работи — само заради реклама.

— Отлично. Добрата вещица винаги е добре дошла. Това ли е всичко?

— Не. Пристигнал е Джим Адамс, известният наблюдател на летящи чинии. Твърди, че „Бобл“ е таен агент на плутонците… ъ-ъ… жителите на Плутон. Наема се да говори с „Бобл“ на плутонски език. Пристигнал е също и един известен телепат. Възнамерява да установи с „Бобл“ телепатична връзка…

— А аз все пак мисля, че „Бобл“ страда от комплекс за малоценност — не издържа главният психолог. — Той се има за твърде умен и не желае да мие чинии. Това го унижава!

— Може би той иска да заеме креслото ми? — сърдито се осведоми шефът на „Домашни услуги“. — Джентълмени, като седи на едно място, работа върши само пощенската кутия. Да отидем в квартирата на мистър Хесъп!

В колата на президента на фирмата седнаха мистър Мом и мистър Ек. Кибернетикът и младата лейди от Дружеството на Заклетите Вещици заеха втората кола. Тайният хипнотизатор, известният телепат и мистър Адамс, специалист по летящи чинии, пътуваха отделно. Те се носеха бързо, като намазана с грес мълния.

Подстъпите към дома, където живееше мистър Хесъп, бяха заприщени от тълпи. Разкошна блондинка с позлатен цилиндър държеше в ръце прозрачен плакат. „Домакините — срещу «Бобл»! Не допускайте «Бобл» да поругаят домовете ви!“

— Конкурентите са подготвили това! — изсъска консултантът по пласмента. — Капрал, вървете с нас!

Пред квартирата на Хесъп всички затаиха дъх. Мълчаха минута, прислушвайки се в тишината, която се процеждаше през вратата. После отвътре се дочу пресипнал глас.

— Това… това е гласът на Хесъп! — прошепна консултантът по пласмента. — Аз знам… аз разговарях с него по телефона…

Всички разбраха какво се е случило. Хесъп е избягал от болницата! В трескаво състояние! Какво ли може да сътвори сега, командувайки железния атлет, който се подчинява само на гласа му!

Капралът решително натисна вратата. Всички вкупом се втурнаха в квартирата. Но Хесъп го нямаше. Съвсем сам „Бобл–18“ деловито дълбаеше с железен прът пластмасовата вана. А върху остатъците от полилея седеше… отровнозелен папагал и злобно пулейки мънистените си очи, пресипнало крещеше с гласа на Хесъп:

— Удряй! Мини отляво! Удряй! Бий! Бий…

Така завърши историята с бунта на „Бобл“. И даже Хесъп, този ехиден мистър Мърморко, само се усмихва, когато стане дума за нещо подобно. А вечер, докато се наслаждава на репортажа от бокса, отровнозеленият папагал Жако отдавна вече е затворен в най-отдалечения гардероб.