Чеслав Хрушчевски
Съд при открити врати

Всички бяха страшно изплашени: и главният инженер, и конструкторите, и техниците. Само ректорът на академията запазваше спокойствие. Той отвори широко вратата и каза:

— Господин прокурор, ТОЙ е тук.

Прокурорът на Върховния съд впери поглед в стената.

— Тази стена — прошепна той, — тази стена е ТОЙ?

— ТОЙ заема една стена — обясни ректорът. — Другите биват и по-големи. Няколко стени. Да включа ли тока?

— Тока ли? — трепна прокурорът. — Откровено казано, аз предпочитам без ток.

— Съгласно закона, обвиняемият трябва да бъде в пълно съзнание.

— Това е вярно — тежко въздъхна прокурорът. — В съответствие с класическите норми на наказателното право, разработени от Карминяни и Карар, през време на следствието обвиняемият трябва да бъде в пълно съзнание. Въпреки това аз се съмнявам в състояние ли ще бъде един полицейски взвод да осигури реда, ако ТОЙ…

— Уверявам ви, господин прокурор, ТОЙ на никого няма да навреди.

— Няма, няма, а вече е навредил!

— Вие предопределяте решението още преди началото на съдебното дирене. Ако ние действително желаем да спазим закона, трябва да включим тока.

Извикаха комисаря. Той внимателно изслуша прокурора, козирува и се отправи към хола, а след минута се върна начело на дванадесет полицаи с каски в салатен цвят. Едва след това прокурорът позволи да се включи тока.

— Предлагам да се съкрати процедурата до необходимия минимум. Установена ли е самоличността на обвиняемия?

— Тъй вярно, Ваша чест — отговори комисарят, — външна идентификация по метода на А. Бертилтон и Г. Бертилтон, телеидентификация по метода на Бердоне, кинеидентификация по Отоленжи.

— В такъв случай съобщете личните данни на този… — преглътна слюнката си председателят… — Личните данни — повтори той. — То пък една личност!

— Обвиняемият представлява автомат от втора категория — съобщи комисарят — и се отнася към семейството на аналоговите машини.

— Добро семейство — ехидно каза маркиз Девон, седнал отдясно до председателя.

— После, после — прекъсна го председателят. — Няма смисъл да усложняваме това безсмислено дирене. Продължавайте, господин прокурор.

— Специалност на обвиняемия — изчислител. Месторабота — Кралската академия на статистическите автомати.

— Обвинителният акт. По-бързо!

— Електронен мозък номер 67301, серия АА фалшифицира резултатите от плебисцита, съобщавайки, че за присъединяване на колонията Труана към Короната е гласувало незначително малцинство от поданиците на Негово Кралско Величество, а огромното болшинство се е изказало за пълно отделяне на труанците. В действителност е било обратното. Ако не беше бдителността на генералния изчислител господин Делок, който откри измамата, нашата монархия завинаги би се лишила от най-ценната сред своите ъ-ъ-ъ скъпоценности. Следствието изясни, че обвиняемият автомат на времето е бил свързан с опозицията, за която изчислявал някакви дивиденти. Вероятно тогава са го настроили против монархията. Аз искам за обвиняемия най-строго наказание.

— Съдът се оттегля на съвещание — съобщи секретарят.

— Съвещание, съвещание — мърмореше председателят, — два часа се съвещаваме и нищо не можем да решим. Смърт, смърт, това е очевидно. Трябва да го умъртвим, но как, по какъв начин?

— Да се обеси — изръмжа маркизът.

— Позволявам си да напомня: той тежи два тона.

— Тогава да го натопим във вода. Да го разяде ръждата.

— Отлична мисъл, бароне! — възкликна съдията. — Само че преди той да ръждяса, вие ще ръждясате десет пъти. Вие вече ръждясвате. Аз предлагам да се демонтира.

— Това е опасно. Той може да се отбранява, а нашите загуби в такъв случай… Не, по-добре да се взриви.

— Изключено. Падащите отломки могат да ранят краля, да не говорим за семейството му, двора, министрите и нас.

— Да се разстреля.

— До днес никой не е разстрелвал машини. Впрочем, струва ми се, има смисъл да се опита. — Председателят вдигна дясната си ръка. — Аз гласувам за разстрел. Има ли против? Няма. Благодаря.

* * *

В залата влезе взводът — дванадесетте полицаи със салатени каски.

— Взвод, стой!

Спряха. Следваща команда — и оръжието, висящо на рамената, се оказа на коремите.

— Където ви падне. Це-е-лл…

В залата, като бомба, се втурна генералният изчислител Делок.

— Стойте — изкрещя той. — Стойте! Машината каза истината. Аз подправих резултатите от плебисцита, по заповед на Краля.

* * *

Господин Делок беше заточен на Ангелските острови, където скоро предаде богу дух. Кралят коментира известието за неговата смърт така:

— Всичко се нареди много хубаво. Хората са свикнали от време на време близките им да умират. Представям си колко ненужен шум би се вдигнал, ако бяхме разстреляли електронния мозък!