Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Приложение
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване
iConevska (2014 г.)
Корекция
Mummu (2014 г.)

Издание:

Ф. М. Достоевски. Бели нощи

Руска. Второ издание

Редактор: Лиляна Ацева

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Лидия Стоянова

Издателство „Народна култура“

 

Оформление: Владислав Паскалев

Рисунка: Симеон Венов

Художник-редактор: Ясен Васев

 

Ф. М. Достоевский

Белые ночи

Полное собрание сочинений в тридцати томах. Том второй

Издательство „Наука“, Ленинградское отделение, Ленинград, 1972

 

Лит. група IV

 

Дадена за набор 3. XII. 1977 г.

Подписана за печат март 1978 г.

Излязла от печат юни 1978 г.

ДПК „Димитър Благоев“, София

Печатни коли 5

Изд. коли 4.99

 

Цена 0,50 лв


1821 — 30.X. (11.XII) — роден в Москва в семейство на лекар.

1833–1837 — учи в московски частни пансиони.

1842 — завършва Военно-инженерно училище в Петербург.

1842 — постъпва на служба в Чертожния инженерен департамент, но напуска след една година, за да се посвети на литературен труд.

1845 — завършва повестта „Бедни хора“, посрещната възторжено от Григорович, Некрасов, Белински.

1845 — есента — свързва се със средата на Белински, но после, след настъпило охлаждане, прекъсва връзките си с нея.

1847–1849 — Влиза в нелегалния социалистически кръжок на Петрашевски и други революционни кръжоци, като участвува в опита да се организира тайна печатница за противоправителствена литература и прокламации.

1849 — 15 април — чете на събрание у Петрашевски антикрепостническото „Писмо на Белински до Гогол“. Бива арестуван и лежи в Петропавловската крепост. Осъждат го на разстрел, но в последния момент заменят смъртната присъда с четиригодишна каторга в Сибир. На 24 декември го изпращат в затвора на Омската крепост.

1850–1854 — лежи в Омския затвор. Каторжният живот в крепостта авторът описва по-късно в „Записки от Мъртвия дом“. На каторгата заболява тежко от епилепсия.

1854 — бива зачислен на редовна служба в 7-и сибирски линеен батальон в Семипалатинск. Елва след смъртта на Николай I бива произведен офицер.

1857 — оженва се за М. Дм. Исаева.

1859 — получава разрешение на заселване, отначало в Твер, а по-късно в Петербург. Печатат се първите му произведения („Чичовият сън“ и „Село Степанчиково и неговите обитатели“).

1861–1862 — публикува в сп. „Время“ първия си роман „Унижените и оскърбените“ и пише една от най-значителните си творби — „Записки от Мъртвия дом“.

1861–1863 — Издава в Петербург заедно с брат си сп. „Время“, а по-късно, 1864–1865, сп. „Эпоха“, органи на почвениците — критиците А. Григориев, Н. Страхов и др., приветствуващи реформата в селото като първа стъпка към освобождаване на народа.

1862 — пътува за първи път в чужбина (Париж, Лондон, Германия, Швейцария, Италия). След завръщането си пише романа „Картоиграч“.

1865 — прекратява издаването на сп. „Эпоха“, оставайки за дълго време без средства, преследван от кредиторите си.

1867 — оженва се повторно за стенографката си А. Гр. Сниткина. Заминават заедно в чужбина и живеят там четири години (Дрезден, Женева, Флоренция).

1873–1874 — редактира в Петербург сп. „Гражданин“, в което печати периодично „Дневникът на писателя“, който с малки прекъсвания излиза като отделни месечни брошури до смъртта му през 1881 г.

През 60–70 години Достоевски създава своите гениални романи, очертали важен етап в историята на руската и световната литература: „Престъпление и наказание“ — 1866 г.; „Идиот“ — 1868 г.; „Бесове“ — 1871–1872 г.; „Юноша“ — 1875 г.; „Братя Карамазови“ — 1879–1880 г.

1881 — 28.I. (9.II) — почива в Петербург.

Край