Браминът и тигърът

Живял някога в джунглата един голям тигър. Веднъж той не успял да си намери храна. Обикалял, обикалял, търсел някое животно, за да го изяде. Най-после в далечината забелязал коза. Втурнал се към нея, но когато приближил, видял, че козата е скрита зад ограда. Тигърът тръгнал да обикаля оградата и стигнал до една отворена врата. Без да се колебае звярът скочил вътре, сграбчил бедната коза и я изял.

Доволен от обилния обед, тигърът поискал да се прибере в леговището си да подремне. Но когато се върнал при вратата, оказало се, че тя е затворена. Тигърът я блъснал веднъж-дваж, повдигнал се на задни лапи и опитал да избута резето с муцуна, но напразно. Вратата била здраво заключена. Отвътре нищо не можело да се направи. Звярът разбрал, че е попаднал в капан, поставен навярно от ловци, и усетил, че животът му е в опасност.

В този момент зърнал странстващ брамин, който излизал от джунглата и приближавал клетката. Тигърът веднага скроил план, с който да се освободи. Седнал на земята, затворил очи, долепил предните си лапи и се престорил, че се моли.

Браминът се приближил. Като видял тигъра, много се уплашил. Скоро обаче забелязал, че звярът е в клетка и въздъхнал облекчено. Спрял се и се загледал в тигъра.

— Какво ли прави този тигър в тази клетка? — попитал се той. — Изглежда, сякаш се моли. О, чудо! Възможно ли е животно да се моли на бога?

Минали няколко минути. Тигърът си отворил очите, погледнал човека и се усмихнал. Браминът побягнал.

— Не се плаши, свети човече — казал тигърът. — Аз получих от бога известие за теб.

— Известие от бога ли? — учудил се още повече браминът. — За мене? По този тигър? Може пък и да е вярно. Четиридесет години му се моля. Сигурно накрая е чул молитвите ми!

Браминът плахо се приближил към клетката.

— Какво е известието? Кажи ми го, моля те!

— Бог се яви пред мен и ми каза: „При теб ще дойде свят човек — брамин. Моля те предай му моето желание.“ И дума по дума ми съобщи какво да ти кажа.

— Но какво ти поръча? — губел търпение браминът.

— Аз трябва да ти го прошепна на ухото — отвърнал тигърът. — Само отвори вратата и ще ти го кажа.

— А, не! — възкликнал уплашено браминът. — Ти си тигър. Може да ме разкъсаш.

— Е, тогава не отваряй вратата — отговорил тигърът. — Ти няма да узнаеш божията поръка. Махай се и ме остави да продължа молитвата си.

— Не се сърди — зауспокоявал го браминът. — Аз само ти казах от какво се страхувам. Ако бог иска от мен да направя нещо, аз ще го сторя с удоволствие.

— Тогава да не губим време. Отваряй бързо вратата! — припряно отвърнал тигърът.

Браминът отворил клетката, тигърът доволен излязъл навън и се усмихнал на своя освободител.

— Бог е доволен от тебе — казал той и добавил, — доволен е и от мен. Ето и поръчението, което ми даде за теб: „Нахрани моя верен тигър!“

— Да те нахраня? Тебе!? — изкрещял браминът. — Аз самият от два дни не съм слагал нищо в устата си. Семейството ми умира от глад. Реших да прекося джунглата, да отида до съседното село и да изпрося храна.

— Но бог знае, че ти имаш храна, която можеш да ми дадеш! — казал хитро тигърът.

— Къде? Каква? — недоумявал браминът.

— Твоето тяло! То е чудесна храна за един тигър, нали? — отговорил звярът. — Дай ми го бързо, иначе аз сам ще си го взема. Такава е волята на бога!

— Ти искаш да ме убиеш?! — изкрещял браминът.

— Аз не решавам дали ти ще живееш или ще умреш — казал тигърът. — Аз само искам да изям месото ти.

— Моля те, недей! — заплакал браминът. — Смили се над мен. Имам шест деца. Те умират от глад. Ако аз загина, те също ще умрат. Моля те, пусни ме да си вървя. Цял живот ще се моля бог да те дари с дълъг живот.

— А, не! — отрязал тигърът. — Ти не можеш да ме оставиш така. Божията воля да те изям.

— Не ме убивай, моля те, пощади ме! — умолявал го браминът. Изведнъж се досетил нещо: — Ще отида до съседното село и ще ти донеса колкото искаш храна. Обещавам ти.

— Вярвам ти, но не мога да чакам — отвърнал тигърът. — Трябва да те изям веднага. Освен това — продължил той, — човекът не заслужава никаква милост. Човекът е лош. Виж какъв капан е поставил, за да ме хване и убие.

Тигърът бил готов да се нахвърли върху жертвата си. Но бедният брамин имал късмет, че стомаха на звяра бил пълен и той не бързал да разкъса жертвата си.

— Човекът трябвало да умре — повторил той. — Той трябва да бъде убит. Обаче аз съм великодушен и ще ти дам една необикновена възможност. Заедно ще отидем при трима съдии. Ако поне един те подкрепи, ще те пусна на свобода.

Браминът трябвало да се съгласи. Тръгнали да търсят съдии. Първият, когото срещнали, било едно старо магаре. Разказали му какво ги води при него и то отсъдило:

— Погледнете ме! — казало то. — Вижте какво е направил човекът от мен! Цял живот му слугувах, а той ме биеше, риташе, караше ме да гладувам. А аз му служех вярно. Сега, когато съм твърде стар, за да работя, той ме натири в джунглата. Човекът е жесток и трябва да умре!

Тигърът благодарил на магарето и се усмихнал към брамина.

— А сега нека потърсим втори съдия!

Не след дълго те срещнали огромен крокодил. Този път заговорил браминът и помолил за милост и справедливост.

— Не искам да слушам повече — прекъснал го крокодилът. — Аз знам много добре какво представлява човекът. Знаете ли какво се случи с жена ми? Един мъж я застреля, само за да вземе кожата й и да ушие от нея чанта на жена си. Докато е жив човекът нито едно животно не е защитено. Единственото спасение е човекът да умре! — заключил крокодилът.

Вторият съдия произнесъл присъдата, дори без да чуе какво ще му каже тигърът.

— Хайде, да намерим и трети съдия, че да приключваме — радвал се тигърът.

Браминът треперел и се клатушкал зад тигъра. Те вървели дълго и търсели да открият някое живо същество. Накрая попаднали на една лисица, която трябвало да им стане трети съдия. Тя изслушала внимателно разказите и на двамата. Първо говорел тигърът, после браминът.

Лисицата изглеждала объркана. Помолила ги да й повторят всичко отново. Те го направили, но сякаш лисицата не могла да разбере какво се опитват да й кажат. Браминът отново и обяснил, и тигърът също повторил своя разказ.

Лисицата изглеждала още по-объркана.

— Така, значи браминът е бил в клетката, когато тигърът е дошъл от джунглата. Така ли е? — попитала тя.

— Не, не — отвърнал раздразнително тигърът. — Аз бях в клетката, не браминът.

— А, да, сега разбирам — казала лисицата. — Браминът се е молил и тигърът го е видял. Нали е така?

— Точно обратното — изръмжал тигърът. — Аз се молех. И аз бях вътре.

— Ти си бил вътре в клетката? — повторила лисицата, клатейки главата. — Но тогава как си излязъл?

— Ама, че си глупава — извикал тигърът. — Първите двамата съдии разбраха всичко и дадоха присъдите си. Само ти нищо не разбираш.

— Е, да, трудно е да се разбере как са били нещата. Трябва да видя всичко със собствените си очи. Нека да отидем на мястото и вие ще ми покажете какво се е случило.

— Хайде да вървим тогава — казал тигърът и тръгнал напред.

Браминът и лисицата го последвали. Като стигнали до капана, лисицата казала:

— Покажете ми сега. Брамине, влизай вътре както си бил, а тигърът ще чете молитвата си отвънка!

— О, ти си страшно тъпа — не се сдържал и този път тигърът. — Аз бях в клетката и се молех. Браминът идваше от гората.

— Как, как точно беше? — попитала лисицата.

— Ей сега ще ти покажа — отвърнал тигърът и влязъл в клетката.

— Сега, брамине, затвори вратата и я заключи. После можеш да ми покажеш как си я отворил.

Треперещ от страх браминът затворил вратата и я заключил.

— Сега искаш ли да ти покажа как я отключих? — попитал той лисицата.

— Ох, че си глупав! — извикала тя. — Ти наистина си най-големият глупак, когото съм срещала. Бързо бягай от тук! Изчезвай и забрави какво се е случило.

След това лисицата се обърнала към тигъра:

— Сбогом, скъпи приятелю! Сега най-добре ще е да си продължиш молитвите!