Асен Босев
Игра на двора

Две момичета на двора

си играят от зори —

Веселина търси Дора,

Дора някъде се скри.

 

— Тук съм, ку-ку! — нейде кука,

но разбираш ли къде?

— Где си, Доре?

— Ей ме тука!

Дора от мазе дойде.

 

— Олеле, каква си, Доре,

прашна си като чувал!

Паяжината отгоре

ти е метнала воал.

 

Дора тъжно се чумери.

— Че какво пък от това?

А защо не ме намери,

като умна си глава?

 

 

И се пука Веселина

пред другарката от смях,

и върви напред с гърбина:

— Ах, каква си смешна, ах!

 

Но се спъва тя в корито,

пада в мокрото пране.

Казва Дора: — Ха, честито! —

В смях разтърсва рамене.

 

— Олеле, каква си смешна!

— Спънах се, не го видях!

Двечките в играта днешна

май че станаха за смях.