Асен Босев
Доброто ми другарче

Имам си едно добро другарче.

С него неразделни сме,

макар че

аз живея на земята,

то се смее в небесата.

 

Нищо че е толкова далече,

заедно сме от зори до вечер.

Все ме гледа то в очите,

все милува ме с лъчите.

 

И лика му — светлият, добрият —

облаците тъмни щом закрият,

домъчнява ми за него

и с въздишка питам:

— Де го?

 

А когато в сините простори

лик покаже,

мило ми говори:

— Искам с теб да поиграя!

В миг се втурвам аз,

не трая.

 

Вечер се прибирам от играта,

а пък то си ляга зад гората.

— Лека нощ! — ми пожелава.

— Лека нощ! — мълвя тогава.

 

Сутрин то надзърва през стъклото,

с лъч ме гъделичка по челото.

Рипвам, припвам и се мия.

Слънце, пак навън сме ние!