Приказка за двата манастира

Един шивач имал дъщеря на име Джанина, която можела да чете и да пише. Джанина била много красива и един младеж, които се казвал Джани, така се влюбил в нея, че тя не знаела как да се избави от него. Веднъж Джанина казала на своите приятелки:

— Хайде да основем манастир!

И приятелките се съгласили:

— Да основем!

Сред тях били дъщери на краля, на рицари и на велможи. Събрали се всичко дванадесет девойки и те заявили на своите бащи:

— Искаме да основем женски манастир.

Родителите дълго разубеждавали момичетата, но те упорито настоявали на своето и в края на краищата далеч от тяхното родно място се появил нов манастир. Момичетата се запасили с много продукти и всичките дванадесет се заселили в манастира. А Джанина станала тяхна игуменка.

В това време Джани, който бил влюбен в Джанина, веднъж казал на своите приятели:

— Отдавна не съм виждал Джанина! Къде може да е отишла?

— Защо питаш нас за това?

— Тъй като няма да видя повече моята любима, искам да стана монах. Защо да не основем един мъжки манастир?

И те го основали.

Една вечер запасите от храни в женския манастир се свършили. Продоволствието с провизии било задължение на игуменката. Джанина излязла на балкона и видяла в далечината светлина. Тя се отправила към тази светлина с надеждата да намери храна. Стигнала до една къща и влязла в нея: в стаите нямало никои. На трапезата били сложени дванадесет чаши, дванадесет лъжици, дванадесет салфетки и дванадесет големи паници, пълни с макарони. Джанина сложила паниците с макарони в една кошница и се върнала в манастира. Ударил звънецът, призоваващ на трапезата за вечеря. Монахините се събрали и Джанина дала на всяка от тях една паница с макарони. Така те се навечеряли.

Домът, откъдето Джанина взела макароните, бил мъжкият манастир. Когато монасите се прибрали и видели, че на трапезата нямало нищо, техният игумен, а той бил Джани, казал:

— Коя ли е тази крадлива сврака, която ни е задигнала вечерята? Налага се утре вечер да караулим.

На следващата вечер монасите поставили стражеви и му казали:

— Достатъчно е само да свирнеш и ние ще дотичаме. Гледай да не заспиш!

Но монахът скоро захъркал като заклан.

Отново дошла игуменката, видяла дванадесетте паници с макарони и ги прибрала в кошницата си. Тогава тя видяла спящия монах, взела почернелия от сажди мазен тиган и с него намазала лицето на монаха.

След това Джанина се върнала в манастира призовала със звънеца монахините и те с удоволствие вечеряли.

— Добра стража сме си оставили, няма що! — И на следващата вечер те поставили на пост друг брат. Но и той заспал и на сутринта се събудил с почернено лице.

Това продължило единадесет нощи и накрая дошъл реда на игумена. Джани застанал на пост и се престорил, че спи. Когато Джанина, след като си напълнила кошницата с макароните, се приближила да нацапа лицето му, Джани скочил и извикал:

— Стой! Този път няма да ти се размине!

— Ах! — извикала тя. — Смили се! Не ми причинявай зло!

Няма да ти причиня зло, ако ти доведеш тук твоите единадесет монахини.

— Добре, но при условие, че ти няма да ни сториш нищо лошо.

— Обещавам.

Игуменката си отишла с пълна кошница с макарони. Тя нахранила монахините и им казала:

— Сестри, трябва да отидем в манастира на монасите.

— Какво ще правят там с нас?

— Нищо, така им обещах.

Монахините отишли в мъжкия манастир.

Там те казали:

— Искаме стая, където можем да се заключим.

Игуменът ги отвел в стая с дванадесет легла и монахините започнали да се приготвят да нощуват. Върнали се останалите монаси и видели празната трапезария.

— Уж този път, ваша милост, вие пазихте, но вечерята пак е изчезнала.

— Не се безпокойте! Крадливата сврака е в ръцете ни — успокоил ги Джани.

— Наистина ли?

— Разбира се, с още единадесет монахини. Сега те ще ни приготвят макарони.

Игуменът почукал на врата на монахините и казал:

— Хайде, по-живо, ставайте, трябва да ни сварите макарони!

Игуменката отговорила:

— Моите монахини могат да готвят само под звуците на музика.

— Ще имате и музика — обещали братята и прегладнели, засвирили на флигорни и цигулки. В това време игуменката и монахините, вместо да започнат да готвят, хвърлили през прозорците дюшеците, а чаршафите навили и ги завързали за прозореца. Излизали една по една през прозореца, спускали по въжетата от чаршафи, скачали на дюшеците и се впускали да бягат. Като се върнали в своя манастир, те здраво залостили вратата. А братята продължавали да свирят, въпреки че на очите им притъмнявало от глад.

— Какво става, още ли не са готови тези макарони? — питали се те един друг. Накрая гладните монаси започнали да чукат на вратата на стаята, където били монахините. Никой не отварял. Монасите разбили вратата и видели празните легла. Нямало ни чаршафи, ни дюшеци.

— Значи те се подиграха с нас! Но ще си получат заслуженото!

Монасите направили една бъчва, поставили в нея своя игумен и я затворили. След това тръгнали към женския манастир, скрили се недалеч от него и зачакали да се стъмни.

Настъпила вечерта. Един от монасите се приближил до манастира, като тикал пред себе си бъчвата. Почукал на вратата, показала се една монахиня.

— Ще ми позволите ли да оставя тази нощ в портиерната тази бъчва?

Доверчивата монахиня, се съгласила, но игуменката усетила измамата и си помислила „Погубени сме“.

Дошло време за вечеря. Като отивали към трапезарията, Джанина казала на своите дружки:

— Сестри, ако нещо се случи, не се плашете.

Докато монахините се хранели, Джани излязъл от бъчвата и почукал на вратата на трапезарията.

— Кой е? — попитали монахините.

— Отворете!

Монахините отворили врата и пред тях застанал Джани.

— Добър вечер!

— Седни при нас — поканили го девойките.

И Джани седнал да яде с тях, като говорел за това-онова.

Накрая на вечерята извадил от джоба си бутилка с вино.

— Ще пийнем ли по една чашка, сестри — обърнал се той към монахините. Те се съгласили; само игуменката изляла своята чашка по дрехите си. Бързо монахините заспали, а Джани само се преструвал, че спи. Като видял, че всички спят, той ги завързал с въже, за да ги спусне през прозореца една по една. Той се навел през прозореца, за да извика другите монаси, но през това време Джанина безшумно се приближила до него, хванала го за краката и с главата надолу го пуснала през прозореца. След това тя събудила своите другарки.

— Да бягаме оттук. Ще напишем на нашите бащи да дойдат да ни вземат оттук. Стига ни вече този монашески живот.

И така те се върнали по домовете си. Монасите също изоставили манастира и си разотишли по домовете.

Джани, както и по-рано, бил влюбен в Джанина. С превързана глава той отишъл да й иска ръката и накрая тя се съгласила да стане негова жена. Но преди това Джанина направила една кукла от захар, голяма колкото нея.

По време на сватбата тя казала на мъжа си:

— Когато влезеш в спалнята, угаси свещта, в манастира свикнах с тъмнината.

През нощта Джанина се прибрала в стаята, поставила в леглото захарната кукла и се скрила под леглото; с един дълъг конец тя можела да движи ръцете и главата на куклата.

Влязъл мъжът й и в ръцете си държал меч. Той казал:

— Джанина, ти много ми се надсмиваше! Помниш ли как ни крадеше вечерята?

Куклата кимнала в знак на съгласие.

— Помниш ли как ме хвърли през прозореца и как аз си нараних главата?

Куклата отговорила:

— Да, помня.

— Ти още се осмеляваш да отговаряш на това с „да“?!

Той вдигнал меча си и го забил в гърдите на захарната кукла.

— Джанина, аз те убих. Но какво става, каква е тази твоя кръв?

И той облизал с език меча.

— Джанина! Ти беше сладка като жива, но и сега си оставаш сладка! — И той насочил меча към гърдите си, за да тури край и на своя живот. Тогава под леглото изскочила Джанина.

— Не се убивай, аз съм жива.

Те се прегърнали и оттогава били най-щастливите съпрузи.