Принцът-рак

Имало едно време един рибар. С парите, които изкарвал от улова си, той никога не успявал да нахрани семейството си дори и с качамак. Един ден като издърпвал мрежата си от морето, усетил, че била много тежка. С много усилия накрая той успял да я извлече на брега и какво да види: в нея имало такъв голям рак, че с поглед не можеш го обхвана.

— Това се казва улов — зарадвал се рибарят. — Сега вече ще мога да нахраня моите деца с качамак.

Върнал се той вкъщи и казал на жена си да сложи тенджерата на огъня, защото пак излизал и скоро щял да се върне и да донесе брашно за качамак. А уловеният рак отнесъл в кралския дворец.

— Ваше величество — започнал той, — моля за вашата милост да купите този рак. Жена ми сложи тенджерата на огъня за качамак, но нямам пари да си купя брашно.

— Но за какво ми е този твой рак? Продай го на някой друг — отвърнал кралят.

Но в това време влязла дъщерята на краля.

— Ах, колко е красив, колко е прелестен този рак! Татенце, купи рака, моля те, купи го! Ще го пуснем в басейна при кефалите и златните рибки!

Принцесата обичала много рибите. Тя стояла с часове край басейна в градината, за да наблюдава как кефалите и златните рибки плават. И кралят, който обичал дъщеря си повече от всичко на света, изпълнил нейната молба.

Рибарят пуснал рака в басейна с рибите и получил кесия злато. Сега той можел да храни цял месец с качамак своите деца.

Принцесата обичала много да гледа рака и дълго не се откъсвала от басейна. Вече знаела всички негови навици и забелязала, че точно на обед той изчезвал някъде за три часа. Веднъж, като стояла до басейна и се любувала на своя рак, се раздал звън. Принцесата излязла на балкона и видяла един бедняк, който просел милостиня. Тя му хвърлила кесия със злато, но беднякът не успял да я улови и тя паднала в дълбок ров с вода.

Скитникът се спуснал в рова с надеждата да намери кесията, гмурнал се и заплавал под водата. Подземен канал свързвал рова с кралския басейн и отивал още по-надалеч, неизвестно къде. Като продължавал да плува, накрая скитникът се озовал в голяма подземна зала, украсена с великолепни килими. В залата имало сложена трапеза. Скитникът излязъл от водата и се скрил, зад един килим. Точно по обед във водата се появила една русалка на гърба на огромен рак. Русалката докоснала рака с вълшебна пръчка и в този момент от рака излязъл красив младеж. Той седнал на трапезата, русалката докоснала масата с вълшебната си пръчка и веднага всички блюда се напълнили с всевъзможни ястия, а бутилките — с вино. След като се наобядвал, младежът отново влязъл в рака; русалката го докоснала с вълшебната пръчка, седнала на гърба на рака и двамата се изгубили под водата.

Беднякът излязъл от скривалището си и също се впуснал да плува под водата и се озовал в басейна на принцесата. В това време тя се любувала на своите риби. Когато тя видяла скитника в басейна безкрайно се учудила.

— Сега пък какво искаш?

— По-тихо, принцесо, ще ви разкажа една удивителна история. — Той излязъл от водата и й разказал всичко, което видял.

— Сега аз знам къде ходи точно по обед моя рак — промълвила принцесата. — Добре, утре по обед заедно ще отидем там.

На следващия ден през подземния канал принцесата заедно със скитника се добрали до подводната зала и се скрили с него зад килима. Точно по обед се появила русалката на гърба на рака. Тя го докоснала с вълшебната си пръчка, красивият младеж излязъл и веднага се отправил към трапезата. Принцесата отдавна се любувала, на рака в своя басейн, но сега, като видяла младежа, който излязъл от рака, веднага се влюбила в него. Тя се промъкнала до рака и незабележимо се скрила в него.

Когато младежът се върнал, видял принцесата.

— Какво си направила? — прошепнал той. — Ако русалката узнае за това и двамата ще бъдем погубени.

— Много ми се иска да те освободя от тази зла магия — прошепнала в отговор принцесата. — Кажи с какво мога да ти помогна?

— Едва ли можеш да ми помогнеш с нещо. От злата магия може да ме избави само девойката, която ме обикне повече от живота си.

— Готова съм на всичко — промълвила принцесата.

Докато в рака се водел този разговор, русалката се настанила върху рака и той, гребейки, я отвел през подземния канал в открито море. Русалката не подозирала, че в рака е скрита и кралската дъщеря. Русалката се отдалечила в морето, принцесата и младежът останали сами. Прегърнали се и се отправили обратно на път. По пътя принцът — а той бил истински принц — разказал на възлюблената си как може да го освободи.

— Намери на брега на морето една голяма скала, застани на нея и започни да пееш и да свириш на цигулка, докато от водата не излезе русалката, тя обожава музиката. Ще излезе от водата и ще каже: „Свири, красавице, тази музика ми харесва много!“ А ти ще отвърнеш: „Добре, ще продължа да свиря, но ми дай цветето, което носиш в косите си“. Когато това цвете попадне в ръцете ти, аз ще бъда свободен: в него е моето спасение.

Ракът се върнал в басейна и пуснал принцесата.

Скитникът също се върнал от подземната зала в басейна и като не намерил принцесата, решил, че тя е попаднала в беда. Но тогава принцесата излязла от басейна, благодарила на скитника и щедро го възнаградила. След това отишла при баща си и му казала, че иска да учи музика и пеене. Кралят никога не отказвал нищо на дъщеря си и веднага заповядал да извикат най-добрите певци и музиканти.

След като принцесата се научила да пее и да свири, казала на краля:

— Татко, искам да съм до морето и, застанала на някоя голяма скала, да свиря на цигулка.

— На скала, на брега на морето? Ти не си с всичкия си — Възкликнал кралят. Но както винаги и този път изпълнил нейното желание. Заедно с нея той изпратил и осем придворни дами, облечени в бели дрехи, а след тях, в случай на неочаквана опасност, и отряд от стражи и им заповядал да не изпускат от очи принцесата.

Принцесата застанала на една скала, заобиколена от своите осем придружителки. Щом се разнесла музиката на нейната цигулка — и на вълните се появила русалката.

— Каква изумителна музика! Свири, свири, толкова ми е хубаво от музиката!

— Ще свиря, но ми подари цветето, което е в косите ти. Най-много на света обичам цветята!

— Ще ти го дам, ако можеш да го вземеш оттам, където аз ще го хвърля.

— Ще мога — отвърнала принцесата и започнала отново да пее и да свири. След като свършила, отново проговорила на русалката: — А сега ми дай цветето.

— Дръж — казала русалката и го хвърлила надалеч в морето.

Принцесата се хвърлила във водата и заплувала срещу вълните към мястото, където плувало прекрасното цвете.

— Принцесата! Принцесата! Помощ! — завикали осемте придворни от скалата. Вятърът развявал техните бели дрехи. Но принцесата продължавала да плува: тя ту изчезвала, ту се появявала сред вълните. И когато силите й започнали да я напускат, вдигнала се една вълна и плиснала цветето право в ръцете й. Под водата се чул глас:

— Ти ме спаси. Сега ти ще станеш моя жена. Не се страхувай от нищо, аз ще ти помогна, ей сега ще изплуваме на брега. Но не казвай никому нито дума за това, дори и на родния си баща. Днес аз ще отида да предупредя моите родители, а утре ще поискам от краля ръката ти.

— Да, да, разбира се! — едва промълвила принцесата, защото не й останал дъх. И ракът я понесъл към брега.

Вкъщи тя казала на краля, че й било много весело и нито дума повече.

На другия ден точно в три часа пред кралския дворец се чул конски тропот, звук от фанфари и биене на барабани. Посланик на чуждо кралство известил, че синът на неговия крал моли да бъде приет.

Принцът поискал от краля ръката на неговата дъщеря, а след това разказал цялата си история от началото до края. Отначало кралят се разсърдил, че не му казали нищо по-рано, но след това заповядал да извикат дъщеря му. Принцесата се хвърлила в обятията на принца:

— Това е моят жених, това е моят жених!

И кралят разбрал, че не му остава нищо друго, освен скоро да вдигне сватба.