Попът-дявол (Българска народна приказка)

Чуйте как ще пострада, който на людско посяга!

Умряла жената на един бедняк. Отишъл той при попа, помолил го да опее покойницата. А попът като знаел, че човекът няма пари да му плати, не рачил да иде. И тъй го молил сиромахът, и инак — попът отказвал.

Постояла мъртвата три-четири дни дома, почнала да се подува. Що да стори вдовецът? Откарал я с талигата на гробищата неопята, почнал да й копае гроба. Като ударил няколко пъти с търнокопа, подало се едно гърне. Вдигнал човекът похлупака — то пълно със стари златни пари.

Взел той една жълтица, изтичал при попа:

— Ето, дядо попе, една златна пара! Ела да опееш покойната ми жена!

Погледнал попът старовремската жълтица, почудил се и попитал:

— Откъде имаш тоя перпер, байно?

— В гроба на жена ми намерих цяло гърне с такива гари — разправил сиромахът.

— Тъй ли? Тогава ще дойда да я опея.

Отишъл на гроба, опял умрялата на бърза ръка. А като видял гърнето с жълтиците, гърлото му пресъхнало. Намислил да си присвои имането: „Защо му е на този бедняк такова богатство? Той няма ум за толкова пари. Ще правя, ще струвам, да дойде гърнето дома.“ — тъй си рекъл на себе си, пък на човека казал:

— Не ми се вижда дип чиста тая работа. Дяволски пари са туй. Виждаш ли, връз тях няма нито образ на благочестив цар, нито светия кръст, ами някакъв рогат дявол с тризъба вила в ръка — Велзевула, анатема му! Той си е помислил, че ще заровиш умрялата неопята — харизваш му я, значи. Затова е рекъл да ти се отплати.

— Абе, дяволски или царски, все струват нещо, щом и ти, дядо попе, за една от тях се съгласи да опееш жена ми — отвърнал мъжът и нарамил гърнето, понечил да си тръгне.

— Стой, байно! — викнал попът по него. — Дявол се не мами току-тъй. Сега, щом видя, че ние погребахме умрялата по християнски и че му я отнехме от ноктите, той ще дойде непременно при тебе да си иска парите. Щеш не щеш, трябва да му ги върнеш, инак всякакви напасти ще ти се стоварят на главата.

Вдовецът се постреснал, ала отвърнал:

— Какви по-големи напасти ще ми дойдат от тия, гдето са ми пратени от бога? — и отнесъл гърнето дома си.

Попът отишъл, та заклал един стар пръч; съблякъл му кожата заедно с рогата и я навлякъл на себе си. Сетне си почернил образа със сажди и замязал вече на същински дявол. Тъй преобразен, отишъл посред нощ в най-невярна доба да хлопа на прозорчето на сиромаха. Надзърнал човекът — страх го побило, като видял да наднича такова черно рогато плашило. Почнал да се кръсти и да шепне „Отче наш“. А попът се провикнал отвън със страховит глас:

— Хей, проклети сине Адамов! Ти ме измами. Уж щеше да ми дадеш жена си неопята, та да я тикна в моята геена огнена, пък ти, като ми взе парите, извика попа да й чете. Скоро да си ми върнеш гърнето с парите!

На сиромаха от страх умът му се размътил. Тозчас подал гърнето през прозореца. Попът го грабнал и се изгубил в мрачината. А човекът цяла нощ не мигнал, само се кръстел и шепнел молитви.

Измамникът се върнал в къщи възрадван. Събудил попадията да й покаже какво имане е донесъл. Радвали се двамата на людското богатство, пресявали през пръсти жълтиците, не можели да им се нагледат. Сетне попът рекъл на попадията:

— Помогни ми сега да съблека кожата!

Понечила тя да я смъкне — не може. Рогатата кожа се рила залепила яко за попа. Опъвали двамата, опъвали и плакали цяла нощ — напусто. Накрай попадията се уплашила — помислила си, че тая работа не ще да е чиста. Почнала да оглежда попа, дали наистина е мъжът й или пък дяволът е дошъл да я изкушава! И колкото повече го гледала, толкова по-голям страх я стягал, защото той се бил така преправил, че и самата му жена не можела вече да го познае. Едва изчакала да се развидели и изтичала при съседите:

— Елате да видите какъв страшен дявол се е вмъкнал у дома, пък се вери, че бил отчето, мъжът ми!

Изтичали съседите. Гледат — не поп, а Велзевул. Тозчас се разчуло из цялото село. Отишъл и онзи сиромах. Той веднага познал дявола и рекъл:

— Същият тоя нечестивец идва нощес дома, та ми взе гърнето със старовремските пари, които намерих в гроба на жена ми.

И разправил всичко, както си било.

Селяните натиснали попадията да върне на човека намереното имане, та дано се разтури тая черна дяволщина. Попадията побързала да даде гърнето, ала си скрила една шепа жълтици за себе си. Затова види се и кожата не искала да се отлепи от тялото на попа.

Седнали сега всички да мислят какво да правят — дали да изгорят дявола, че да се отърве светът от тая напаст! Ама лукавият плаши ли се от огън? Не! Затова решили да го предадат в ръцете на сиромаха — да го прави той, каквото си ще, че нали заради него дяволът беше дошъл в село. А човекът го вързал с яки синджири и тръгнал да го води от град на град, от село на село, да гледат людете дявол по пладне.

Той и до ден-днешен го развежда, та може и вие да сте го видели.