Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Светослав Минков, 1954 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2014 г.)
Издание:
Приказки на прибалтийските народи
Редактор: Надя Трендафилова
Художествен редактор: Тотю Данов
Технически редактор: Георги Русафов
Коректор: Константин Муховски
Издателство на ЦК на ДНСМ „Народна младеж“, 1954 г.
Дадена за печат на 24.VII.1954 г.
Поръчка №100
Тираж: 10 000
Формат: 1/20 70/100
Печатни коли: 13
Авторски коли: 11,60
История
- — Добавяне
Имало едно време една бабичка, тя си имала петел. Той бил едноок и кривокрак, но такъв побойник, такъв немирник, какъвто още не бил виждан по света.
И понеже в двора на бабичката нямало с кого да се бие, петелът скитал все по чуждите дворове. Ще съгледа някое пиле — ще го подгони. На кокошка ще връхлети — и от нея ще се разхвърчи пух и перушина. А срещне ли се с някой петел — тогава вече ще се започне бой по всички петлюви правила.
Едноокият петлю дразнел всички, но я се опитай да се приближиш до него! За нищо и никакво ще закрещи с всичка сила:
— Не ме закачай, не ме закачай! Аз не съм от вашия двор. Не съм ваш петел. На бабичката съм.
И куцук-куцук — примъква се към бабината къща.
Дотегнал петлю и на самата бабичка. Всеки ден при нея тичат съседки.
Една вика:
— Прибери си побойника! Насмалко щеше да изкълве окото на моето коте!
Друга се оплаква:
— Твоят петел пропъди квачката ми от полога!
Трета едва не плаче:
— Връхлетя твоят кьорчо у нас, разгони пилетата, коритцето с храната им обърна, водата им разля!
Най-сетне не изтраяла бабичката и казала на петела:
— Махай се, където знаеш! И сянката ти да не се мярка в моя двор!
Обидил се петлю.
— Добре де, ще си отида! Да не мислиш, че не мога да живея без теб?
Заживял петлю сам. Денем се разхожда по цялото село и събира зърна, нощем спи в една купа сено.
Веднъж на разсъмване лисицата излязла на лов. Гледа — в полето се издига купа сено, а в сеното — петел. Зарадвала се лисана, хванала петлю и го помъкнала през гората към своята дупка.
А в това време съседът на бабичката работел на нивата си. Гледа — тича край него една лисица, а в зъбите й — петел. Дигнал съседът един прът и хукнал подир лисана.
— Пусни петела! — вика. — Пусни петела!
Тогава хитрият петлю погледнал лисана с едничкото си око и казал:
— Защо траеш, лисано? Не виждаш ли, че селянинът си пъха носа, дето не трябва. Аз не съм негов петел! На бабичката съм.
Поискала лисана да се спре и да нахока селянина, но поразмислила и продължила да тича нататък.
А съседът на бабичката не мирясва:
— Дай петела, червенушо! Дай го!
И петлю не млъква:
— Какво правиш, лисано! Той те навиква, а ти мълчиш! Сигурно се е полакомил за мене, чуждия петел!
Не се стърпяла лисицата. Обърнала се към съседа на бабичката и почнала да му се кара:
— Защо ми досаждаш? Защо си пъхаш носа в чужда работа? Та това не е твой петел, а на бабичката! Най-напред си завъди свои кокошки и петли, че после викай срещу нас, честните лисици!
И лисана тъй се разприказвала, че не могла да млъкне. Най-сетне си спомнила за петлю. Гледа — няма го никакъв.
А хората на полето се смеят:
— Ех, какъв петел! Виж го как измами лисицата! Обидила се лисана. И се заклела вече никога да не разговаря с хората. Оттогава, щом види човек, лисана си извръща муцуната и бяга от него.