Мраз и Мразко (Литовска приказка)

Живял на света, а изглежда, че и сега още живее, побелелият дядо Мраз. Той имал син — младият Мразко.

Ходел дядо Мраз по поля и гори. Грижел се за земята си. Гдето трябва — сняг ще насипе, гдето му хрумне — виелица ще извие.

А синът Мразко гледа бащината работа и се подсмива.

— Ех, остаря баща ми, съвсем грохна. Ако аз поискам — такава снежна буря бих завъртял, че дърветата ще се разлюлеят! Бих натрупал толкова сняг, че нито животно ще се промъкне, нито човек ще премине!

Един ден младият Мразко излязъл да се поразходи. Изведнъж гледа — пътува в шейна някакъв дебел, много дебел господин. Кожухът му — от меча кожа, калпакът — от лисича, на нозете му — плъстени ботуши, на ръцете — пухкави ръкавици.

„Виж го ти как се увил! — мисли си Мразко. — Старият ми баща никога не би пронизал такъв човек. Но от мен няма да избяга този господин!“

И хукнал Мразко подир шейната. Догонил господина и почнал да го замразява. Господинът цял настръхнал, нахлупил калпак до самия си нос, загърнал кожуха си по-здраво. Но нищо не помага — Мразко не го оставя на мира. През всички дупчици се промъква, от всички страни подухва.

Съвсем се вкочанясал пътникът. И до в къщи не стигнал, замръзнал из пътя.

А Мразко не може да се нарадва! Изтичал да се похвали на баща си.

— Виж, старче, какъв дебел господин в меча шуба замразих до смърт!

— Няма що да се каже! Ти, синко, си юнак над юнаците — рекъл дядо Мраз. — С дебелия господин се справи, но я се опитай да замразиш оня селянин. Виждаш ли го — дето крачи по пътя?

Погледнал Мразко — по пътя върви някакъв мършав селянин. Кожухът едва се държи на раменете му и не можеш да разбереш какво повече има по този кожух: дупки или кръпки.

— С тогова бързо ще се справя! — засмял се Мразко. — Само ще духна — и помен няма да остане от него!

А в това време селянинът дошъл до своето сечище, взел брадвата в ръце и почнал да сече ели и борове.

Тогава Мразко се нахвърлил върху него. От тая страна ще подухне, от другата ще налети. А селянинът маха ли, маха брадвата. Дотолкова се разгорещил, че дори пот го избила.

Налита, налита Мразко върху него — селянинът нищо не усеща! И кожуха си разгърнал, и ръкавиците смъкнал.

Разсърдил се Мразко.

— Няма да те оставя на мира. Тъй или иначе ще се справя с тебе!

Пъхнал се в ръкавиците на селянина и си мисли:

„Ще тръгне селянинът към къщи, ще вземе да си слага ръкавиците и тогава ще го хвана за пръстите. Без ръце ще остане!“

Речено-сторено. Махал, махал селянинът брадвата, натрупал цял куп дърва и най-сетне се изморил. Застягал се да си върви. Поискал да надене ръкавиците, но те не се огъват, вдървили се от студ.

Без да му мисли много, селянинът взел брадвата, че като почнал да удря ръкавиците с тъпата страна — веднъж, дваж, триж. Тъй натупал Мразко, че той едва останал жив.

Домъкнал се някак младият Мразко до дома. А дядо Мраз се смее:

— Е, изпати ли си?! Много бързаше да ми се хвалиш. Поживей като мен и ще узнаеш кой е слаб и кой — силен. Гледаш някого — обикновен човек, но я опитай да се приближиш до него!