Уилям Скорзби-младши
Лов на китове (Един разказ за Северния ледовит океан)

Разказ за събитията, станали на кораба „Еск“ по време на едно китоловно плаване към бреговете на Шпицберген през 1816 година и отнасящи се до запазването на кораба при условията на изключителна опасност.

Корабът „Еск“ под моя команда отплава на 29 март 1816 г. от Уитби; спря в Ларвик на 1 април, за да подредим товара; отново отплава на 3 април, навлезе в полярните зони на Ледовития океан на 14 април, а на 25 число от същия месец убихме първия кит.

На 30 април при благоприятен вятър си пробихме път в леда; и след като преминахме през големи заледени пространства, рано в утрото на следния ден навлязохме в обширни открити води, каквито по това време на годината обикновено се срещат край западните брегове на Шпицберген. И понеже вятърът духаше откъм югоизток, продължихме нашия курс на изток до три часа следобед, когато неочаквано се натъкнахме на големи ледени блокове, които препречваха пътя ни. Опитахме се да ги избегнем, но въпреки силния снеговалеж скоро открихме, че сме напълно обкръжени от леда и се намираме в крайно опасно положение. През четиринадесетте ми пътувания към тази негостоприемна област бях преминал през много опасности, заплашващи както мен, така и другарите ми; но сегашният случай, при който животът ни висеше на косъм в продължение на цели дванадесет часа, бе далеч по-страшен и изпълнен с много по-голям риск, отколкото всяко друго премеждие, което бях виждал до тоя ден.

Опасностите, които настъпват неочаквано и свършват внезапно, колкото и страшни да са, след като отминат, приличат на сън; но ужасите с по-голяма продължителност, макар въздействието им върху ума да намалява при по-дълго съзерцание, оставят такъв отпечатък върху паметта, че времето никога не може изцяло да го заличи. Такова беше въздействието на обстановката, в която се намирахме. Вятърът виеше в платната и въжетата с неистов рев, вълнението беше тъй силно, че върховете на мачтите на някои от корабите, придружаващи ни на разстояние от четвърт миля, се виждаха на пресекулки или напълно изчезваха от погледа, а нашият кораб при люлеенето често потапяше във водата лодките, закачени над дървените планшири! В същото време ние бързо се приближавахме към една ледена грамада, чиито твърди като скали ръбове ту биваха покрити с пяна, ту се скриваха от погледа, за да се възземат още на следния миг изумително високо над морската повърхност!

Към единадесет часа преди пладне вече се намирахме близо до ледената грамада. Забелязвайки през мъглата една малка пролука, ние насочихме кораба натам. Като наближихме леда, платната се издуха така, че първият удар попадна косо върху носа, въпреки все още умерената скорост на кораба. За щастие на това място буците лед бяха сравнително малки, пък и ние успяхме да отбегнем по-едрите от тях, тъй че след като получихме няколко удара, можахме да се вмъкнем без особени произшествия в споменатата вече пролука, покрита с раздробен лед. Доколкото можеше да се види, тя ни обещаваше сигурно и окончателно избавление. Но бяхме дълбоко разочаровани: щом се опитахме да обърнем кораба, а това се наложи твърде скоро, той отказа да се извърти, въпреки всички усилия и то в едно пространство, което би било дважди достатъчно за тая маневра при обикновени обстоятелства. Вследствие на тази беда, която се дължеше отчасти на лошата диферентовка на товара в трюма и отчасти на голямата сила на вятъра, корабът беше отнесен сред гъсти ледени блокове, изпълващи цялото пространство пред нас.

В това страхотно положение ние се блъскахме цели осем часа в леда, напиращ със страшна сила срещу нас; и през всичкото това време аз бях на върха на средната мачта — без нищо да може да ме разтуши, за да ръководя управлението на платната така, че да отбягваме най-големите ледени блокове, всеки един от които би могъл да пробие стените на кораба. С божия милост прекрасно се справихме с положението и към 8 часа в утрото на 2 май се добрахме до малък отвор, в който успяхме да маневрираме с кораба, докато постихна вятърът, а и видимостта се увеличи и това ни даде възможност да си пробием път до едно по-обширно пространство. При прегледа на кораба открихме единствената видима повреда, която се състоеше в разрушаването на кърмилната уредба, няколко незначителни драскотини по страните на кораба и една пукнатина в долната част на корпуса. Първата повреда можеше да има много сериозни последици, но за щастие в кораба имаше ковачница и един отличен ковач на борда, тъй че кърмилната уредба, тази тъй важна част, беше постегната и пригодена да служи при всички случаи.

На 19 май се промъкнахме през ледовете до крайния предел на всяка възможна пролука и там, при 79,5 градуса ширина, срещнахме няколко малки кита, които се гонеха и хранеха близо до няколко обширни ледени полета. За четири дни убихме пет такива „рибки“. Вятърът, който духаше тогава предимно от юг-югоизток до югозапад и все в тази посока, като от време на време достигаше доста голяма сила, предизвика известно надигано на леда, което, макар и незабележимо с просто око, разчупи ледените полета и раздроби плаващите блокове, тласкайки късовете тъй близо един до друг, че корабът ни ведно с „Марс“ и други три кораба в скоро време се намери скован. През следващата седмица никак не помръднахме освен от време на време с по няколко ярда, и то с неимоверни усилия, с оглед да избегнем страхотния напън на леда навред около нас, който веднъж дори успя да повдигне един от придружаващите ни кораби — „Норд Бритън“, на шест фута над обичайната му водна линия. Следващите дванадесет дни преминаха в най-напрегнати усилия да се измъкнем през пролуките на леда. На няколко пъти прибягвахме до рязане с триони, а случваше се и да се трудим дълго със сетни сили и с цялата изобретателност, на която бяхме способни, без да помръднем кораба дори с един инч. Най-сетне на дванайсетия ден на юни дойде щастливото ни избавление.

Сега проникнахме на седемдесет мили в дълбочина сред подвижни ледени блокове и там срещнахме няколко кита. На 28 юни корабът „Джон ъв Грийнок“ под командата на моя шурей Джексън се присъедини към нас. След като плавахме на запад през по-голямата част от деня, стигнахме до границите на едно плътно ледено поле, образувано от огромни, изумително дебели плочи. По това време се намирахме на 78°8’ северна ширина и на 11°12’ западна дължина.

Понеже китовете бяха напуснали тия места и положението не ми се струваше утешително, въпреки наличието на обширни свободни пространства между отделните ледени полета, оставихме кораба да се влачи цяла нощ в източна посока. На утрото обаче вятърът бе стихнал почти напълно и аз се уверих, че корабът едва се е придвижил от мястото, където се намираше, когато отидох да спя. Скоро забелязах, че плаващите ледени полета се бяха доближили доста много едно до друго и че този процес все още продължаваше. Опасявайки се да не бъдем отново сковани, и то при такъв дебел лед и толкова далеч от открити води, ние спуснахме четири лодки да извлекат кораба на буксир през една пролука, намираща се до нас. Но тя се затвори почти в момента, когато навлизахме в нея. Корабът „Джон“ току-що бе преминал. Имаше още една пролука южно от нас, широка почти миля, и ние веднага се насочихме нататък.

Но като стигнахме на стотина ярда от нея, за наше нещастие се появи лек насрещен вятър и придвижването ни чувствително се забави. При това положение взех да търся удобно място за убежище и успях да открия една дълбока пукнатина в дебелия блок на юг от нас, която изглеждаше напълно удобна за отстъпление. И тъй, отново заповядах лодките да влекат кораба нататък; но когато те вече го бяха довлекли само на десетина ярда от тази спасителна пукнатина, един малък леден къс изплава пред носа на кораба, преграждайки пътя му, и само след една минута ние бяхме силно притиснати от ледовете. Но тъй като корабът не проявяваше признаци на опасно притискане, като например приповдигане, наклоняване на една страна, треперене на корпуса или пращене на ребрата, ние си мислехме, че сме се отървали без повреда.

В лявата подводна част на кърмата обаче имаше една опасност, за която ние бяхме в пълно неведение. Онзи малък леден къс, който бе докоснал кораба, прикривал на дълбочина от десет до дванадесет фута един заострен леден издатък (наричан от гренландците „език“), който притиснал задната част на кила, повдигнал кърмилната уредба и причинил повреда, която за малко не стана причина да загубим кораба. Ние до такава степен не съзнавахме каква опасност ни грози, че в течение на час и половина след злополуката се опитвахме да изтеглим кораба напред към близката пролука, която бе и нашата първоначална цел, тъй като представляваше по-сигурно убежище; и едва когато натискът поотслабна и корабът започна да потъва във водата, опасността започна да ни се разкрива. Като изпробва помпата, дърводелецът установи за наша голяма изненада, че трюмът е наводнен и дълбочината на водата възлиза на осем и половина фута! Нахълтването на такова удивително количество вода за толкова кратко време бе крайно тревожно. Отчаяние се изписа по лицата на всички моряци и те се заловиха за помпите.

В същото време бе издигнат и сигнал за бедствие и щом го видяха от окръжаващите ни кораби, дванадесетина лодки се насочиха към нас. Прибягнахме до изгребване на водата с кофи и ведра, за да улесним работата на помпите. Толкова много вода бе изхвърлена по тоя начин, че в скоро време една новина ободри хората: водата в трюма бързо намаляваше и корабът започваше да се повдига. За четири часа тя бе спаднала на четири фута, но тъкмо тогава помпата в носовия люк излезе от строя и изгребването с кофи и ведра вече не даваше такива добри резултати. Скоро притокът на вода надделя и почна да взима преднина.

Следователно трябваше да се направи нещо, за да се спре водата, стига това изобщо да бе възможно. Понеже дупката не можеше да бъде открита откъм вътрешната страна на кораба, щом плаващите ледени блокове се поотделиха един от друг, ние прибягнахме до поставяне на пластир^[1], което е най-често използуваното и удобно средство. Но каква бе изненадата ни да открием, и то тъкмо когато се готвехме да прекараме едно платнище върху онази част на кораба, откъдето навярно влизаше водата, че ахтерщевенът е напълно отделен от гредите на едно разстояние от два фута и че почти всичките му винтове са изпопадали, а ведно с него и голяма част от талпите на прикрилния пояс^[2] са били изтръгнати от мястото им! Поради това необикновено положение на кила поставянето на пластир бе практически невъзможно или поне в голяма степен безсмислено. Затова ние се опитахме да ограничим донякъде нахлуването на водата, като пъхахме към дъното с помощта на пръти и ведра цели вързопи от кълчища, част от които оставаха долу и сякаш вършеха известна полезна работа. След това прекарахме едно платнище върху това място, но без никаква полза.

С помощта на около сто и петдесет моряци от корабите „Джон“, „Норд Бритън“, „Дон“, „Сюпириър“, „Елизабет“, „Пърсивиърънс“ и др., водата, макар да не можеше да бъде изцяло изпомпена, все пак бе държана на такова ниво в трюма, че в течение на двадесет и четири часа дълбочината й се колебаеше между четири и шест фута. Но тъй като изпомпването и изхвърлянето на водата с кофи и ведра не можеше да продължи само с усилията на нашия екипаж, наложително бе да се използва някакво по-бързо спасително средство, докато все още разполагахме с голям брой помощници. Различните способи, които сметнах като подходящи за този случай или за които бях слушал, че са били използвани за запушването на такива отвърстия, бяха следните:

I. Чрез поставяне на пластир. Аз възнамерявах да направя опит изцяло да изтегля кила, тъй че пластирът да може да се постави с по-големи изгледи за успех. Но това предложение бе оспорено и отхвърлено от неколцина добри дърводелци, които смятаха, че издърпването на кила може да откърти и други ребра на кораба и да предизвика незабавно потъване.

II. Чрез силно наклоняване на кораба. С други думи, да се пренесат върху леда всички провизии и целият товар на кораба, след което той да се наклони на една страна до такава степен, че дупката да излезе над водата, и тогава да се поправи повредата. Този план бе особено настоятелно препоръчван от всички капитани, които ме посетиха, и от почти всички дърводелци.

III. Чрез уплътняване на трюмната настилка. Струваше ми се, че ако е възможно да се уплътни трюмната настилка до такава степен, че да се направи водонепроницаема, тъй като до тоя момент тя оставаше все още без никаква повреда, то това би помогнало на кораба да се държи над водата дори ако целият кил бъде изтеглен. Но тъй като не бихме могли да се доберем до всички части на трюмовата настилка поради водата, която я покриваше, и понеже закълчищването на цялата настилка би ни отнело повече време и материали, отколкото можехме да отделим в случая, същата цел, струваше ми се, би могла да се постигне, като направим една уплътнителна стена между две ребра на корабния скелет пред самата дупка и като закълчищим настилката над нея. Обаче този план би могъл да бъде приложен само в случай, че успеем да изпомпим водата; но това не можеше да направим и той следователно оставаше неприложим.

IV. Чрез преграждане на наводненото отделение. Този способ изискваше да се направи една преграда или каса в предната част на пробойната и тъй да се закълчищи, че водата да се задържи само в това отделение. След това между две ребра на корабния скелет да се издигне една уплътнителна стена, която да не позволява на водата да прониква. Тъй като и този способ предполага предварително изпомпване на всичката вода, и той бе неприложим.

V. Чрез обръщане на кораба с кила нагоре. Този способ представлява един отчаян опит и аз бях решил да го приложа, в случай че всички други средства не дадат резултат. За неговото прилагане щеше да бъде необходимо изпървом да се свали товарът и да се снеме цялото стъкмяване на кораба, а сетне, след като се затворят люковете и илюминаторите на каютите, корабът да се наводни, за да може да бъде обърнат с кила нагоре и да се поправи повредата; и на края да се върне в неговото нормално положение и се изпомпи водата. За да се извърши всичко това, навярно щеше да бъде необходима помощта на някой друг кораб за преобръщането и изправянето на „Еск“.

Като имахме пред вид предимно втория и петия от горните способи, ние се заехме да снемем стъкмяването на кораба и да свалим товара и провизиите върху един равен леден блок, до който се бяхме закотвили.

Имаше известна възможност да забавим наводняването на кораба, като вмъкнехме куп стари въжета, слама или кълчища в по-големите пробойни чрез нарочно приготвено платнище. Междувременно ние приготвихме такова платнище, като вшихме навред в него най-различни материали, които ведно с големи ивици от стари платна и малко пепел напълно подхождаха за тази цел. Така приготвено, то беше прекарано под повреденото място на кораба, ала все още без никаква полза.

През цялата събота (деня, в който се случи злополуката), както и през част от неделята ние бяхме щедро и дейно подпомагани от екипажите на близко разположените кораби, а в понеделник сутринта дойдоха още хора от корабите „Роял Баунти“, „Маргарет“, „Джон“ и „Норд Бритън“.

По това време моите моряци бяха съвсем изтощени, а повечето от помагачите ни — уморени и обезсърчени, защото водата в трюма се покачи на девет фута въпреки всички усилия на новодошлите. Явно бе, че не е нито справедливо, нито благоразумно и тези последни помагачи да се доведат до крайно изтощение, когато нямаше никакви изгледи усилията им да дадат някакъв положителен резултат. Затова, имайки пред вид обстоятелството, че е невъзможно да се обърне корабът, докато в него все още има доста вода, този план бе по необходимост изоставен; и петият способ — единственият, който подклаждаше надеждите ни, бе приложен. Като подготвителна мярка ние първо поставихме двадесет празни варела в трюма, за да уравновесят баласта от желязо в кораба, сетне запушихме вътрешните илюминатори, отстранихме всички стоки и хранителни продукти, които водата би могла да повреди, затворихме всички люкове и отвори и като издигнахме две палатки върху леда — едната за мен и другата за моряците, — престанахме да движим помпите и оставихме кораба да се напълни с вода.

Аз бях по-склонен да опитам този способ, като имах пред вид, че помагачите ни неизбежно ще се разотидат в скоро време, тъй като мнозина от ония, които помагаха ревностно в самото начало, вече ни бяха напуснали, а преди да ни изоставят, екипажите на два кораба проявиха такова безгрижие и нехайство, че забавиха всички наши усилия с неуместното си лекомислие. За мене бе особено тежко да гледам как хора, очевидно дошли с намерението да ни помогнат, остават напълно бездейни и на всичко отгоре подкопават усилията на другите с откритите си твърдения, че състоянието на кораба е безнадеждно. Тези нетактични хора даже не се свеняха да разискват в присъствието на нашите моряци върху възможността да се отдадат на грабеж при първия сгоден случай, а някои от тях са били чути да казват и точно коя вещ възнамеряват да задигнат. Други от тези безчувствени хора още докато работеха при помпите, изявяваха чрез непристойното си поведение своята надежда, че корабът ще бъде изоставен. Можех да наблюдавам как вместо да залягат при помпите, те се отнасяха съвсем несериозно към тази своя задача.

Скандалното поведение на тези хора по всяка вероятност се насърчаваше, ако не и възбуждаше, от пораженския дух на мнозина моряци от нашия екипаж. Хора, за чиято упоритост и смелост си бях съставил най-високо мнение, силно разочароваха надеждите ми по време на тази криза. Наистина измежду целия екипаж едва ли можеха да се видят повече от дванадесетина смели момчета. Един от помощниците ми искаше да напусне работното си място в трюма, та трябваше да се покажа от люка и да го засрамя. Друг мой помощник, на когото бях заповядал да пълни ведрата, скоро отказа да работи под неблаговидния предлог, че го изпръсквали с вода. Но справедливостта налага да кажа, че моят пръв помощник, както и неколцина други членове на екипажа проявиха онова ревностно старание, онази послушност и неотслабваща упоритост, качества, които, щом са съчетани у едно лице, правят чест на моряка и го изтъкват като истински британец.

Тъй като не беше уместно за нито един кораб с оглед на опасното разположение на окръжаващите ни ледени късове да дойде достатъчно близо до нас и ни помогне да преобърнем „Еск“, ние нямахме друг начин да извършим това странно действие освен като си послужим със скрипци и въжета, захванати към ледените блокове. Постъпихме така: едно ново въже бе прекарано под дъното на кораба, единият му край бе вързан за главната мачта, а другият — издърпан върху леда, като с различни скрипци и въжета силата на тегленето бе увеличена тридесет и шест пъти; или, както предполагах, като се държи сметка и за триенето, всеки човек, който дърпа въжето, щеше да упражни натиск от кръгло един тон. Другият край на това въже бе прикрепен по същия начин към главната мачта и посредством котви и една сложна комбинация от скрипци на свой ред бе захванат за ледените блокове. Следователно, щом тези скрипци влезнат в действие, дебелото корабно въже щеше да издърпа кила нагоре към леденото поле, край което бе полегнал, и като тегли надолу страничния планшир, да обърне кораба.

Когато всички приготовления бяха завършени, аз изпратих изтощения ни екипаж да почине, докато корабът се напълни с вода. Що се отнася лично до мене, наложително бе и аз на свой ред да получа кратка почивка. Прекарал бях вече петдесет часа без никаква почивка при това небивало напрежение, което ведно с тревогата ми предизвика подувания в краката, станали толкова болезнени, че едва можех да пристъпвам. И тъй, като хвърлих един дюшек върху няколко дъски на снега в една от палатките, аз успях добре да си отпочина в продължение на четири часа, въпреки студа и голямата влага, и да се събудя твърде освежен.

Веднага след това се залових с всички хора за кораба, който за наша изненада бе потънал малко под външния знак за 16 фута, а вътре в него водата едва покриваше част от междупалубното пространство. Понеже смятахме, че корабът няма да потъне повече, поради лекотата на празните варели и на материала, от който той бе направен, ние пуснахме в действие всичките скрипци, но въпреки усилията на около 150 души, едва успяхме да го наклоним с повече от пет-шест пояса на външната обшивка. Наклонили го до това положение и с тежестта на две котви, окачени на мачтите и действуващи като мощни лостове върху кораба, аз се качих с около 120 души на палубата. Наредени до един на горната страна, тия хора изведнъж се сприпнаха към долната част на палубата и тогава корабът тъй внезапно се наклони на една страна, че се изплашихме да не би съвсем да се преобърне, ала не след дълго наклоняването спря. При това положение всички въжета върху леда бяха пристегнати, корабът остана наклонен на една страна и ние отново се покатерихме на горния край на палубата и пак се спуснахме надолу. На края, след неколкократни повтаряния на това действие, положението на кораба ни най-малко не се промени, макар че общата тежест на хората, преминаващи внезапно от едната страна към другата, не бе по-малка от осем тона.

Тогава стана явно, че поради особената лекота и стабилност на кораба намерението ни да го преобърнем не може да бъде осъществено без помощта на някой друг кораб, който да ни улесни чрез допълнителни скрипци; и понеже никой друг кораб не можеше да се приближи без опасност за него самия, този способ бе изоставен.

Поради вече безнадеждното състояние на кораба не можеше да има нищо нередно в един опит да се измъкне килът и прикилнатият пояс от талпи, които не позволяваха да се постави пластирът; защото, каквото и да се случеше, положението едва ли щеше да стане по-лошо. И тъй като прекарахме примката на едно въже върху изместената част на кила, вързахме единия му край за един кнехт, а другия за рудана и скоро го измъкнахме, но той веднага се изплъзна и потъна. Частта на прикилния пояс от талпи все още се държеше за кораба и с известна трудност едно въже бе стъкмено към нея, но то се оказа недостатъчно, за да я изтегли. Не помогна и примката на друго въже, макар че успяхме да я притеглим около талпите. На края все пак поясът бе издърпан.

След като отстранихме тези пречки, обшитото с кълчища платнище беше незабавно прекарано под повреденото място на кораба, а в образувалата се в него вдлъбнатина бяха напъхани големи количества кълчища. Върху това платнище разстлахме едно предно корабно платно, като привързахме и платнището, и платното дотолкова стегнато около корпуса на кораба, доколкото позволяваха килните винтове, които все още оставаха в хоризонтално положение. Резултатът беше толкова добър, колкото можехме и да очакваме.

Малко преди да завършат тези действия, всички наши моряци, подпомогнати от екипажа на „Джон“, който се бе върнал при нас след кратък отдих, пуснаха в действие трите помпи и се заловиха да изгребат водата с кофи и ведра. Те се трудеха тъй неуморно, че след единадесет часа помпите засмукаха въздух! През това време от трюма бе изпомпена такова количество вода, което понижи с 13 фута общото равнище на водата независимо от притока през пробойните. Екипажът на „Джон“ остана още четири часа при помпите, докато нашите моряци извадят всички варели от кърмовия трюм и привършат с всички необходими мерки за закълчищването на подовата настилка, съобразно предложения от мене способ №III. При тоя случай моряците от екипажа на „Джон“ работиха тъй усърдно и с такъв дух, че наистина заслужават похвала. Тяхното поведение предизвика не само одобрението, но и благодарността на всички мои хора.

По това време нашите хора пак бяха изтощени и тъй като много се нуждаехме от помощта на неколцина дърводелци, ние гръмнахме с едно оръдие и повторихме тоя сигнал за бедствие, който доведе, и то много навреме, две лодки с по шест души в тях, изпратени от корабите „Прескот“ и „Норд Бритън“. Дърводелците от тия два кораба, както и тези от кораба „Джон“, започнаха да изрязват част от настилката между две корабни ребра, на около 26 фута от ахтерщевена — на едно място, както ни уверяваха те, намиращо се пред пробойната или между пробойната и тялото на кораба. За съжаление гредите на това място бяха тъй тясно заловени една с друга, че се наложи да изрежем един от подовете, за да се доберем до външната настилка, а сетне да закълчищим пукнатината между нея и ребрата на кораба — една задача, която се оказа крайно трудна, отегчителна и неприятна поради значителната дебелина на ребрата и големия прилив на вода през пробойната.

Докато тия добри помощници бяха при нас, аз разреших на екипажа да почива четири часа, като се редува на две смени, и с оглед на това някои от леглата бяха пренесени от леда на кораба. Тук за първи път от четири дни те можаха наистина да отпочинат; защото поради студа и постоянната влага, докато почиваха върху леда, предполагам, че някои от тях не са дремнали нито за минута. Когато се върнаха при нас, неколцина моряци от екипажа на „Джон“ вдигнаха мачтите и стъкмиха почти всички платна, а в това време нашите моряци подреждаха главния трюм, хвърлен в страшен безпорядък от плаващите варели. Някои варели бяха останали без капаци и всичката китова мас бе загубена, а други бяха разкривени и повредени.

Когато дърводелците окончателно привършиха работата си, натикаха кълчища в цепнатините, и то с помощта на едно водонепроницаемо вещество, а там, където процепите бяха много широки, напъхаха късове сланина. Когато цепнатините между подовата настилка и гредите бяха запълнени, всички материали бяха здраво затиснати с дървени клинове, а свободните места между тях бяха също закълчищени. И цялата работа щеше да бъде отлично завършена, ако засиленият приток на вода не бе взел връх над помпите, покривайки пода, на който работеха дърводелците. Поради това те трябваше много набързо да закълчищят това място; и тъй като бяха вече много уморени, последните работи бяха завършени не така прецизно, както бих желал. Все пак ние изпитахме голямо задоволство, тъй като успяхме донякъде да постигнем целта си, защото непосредствено след като забихме клиновете и закълчищихме процепите, водата, вече в невъзможност да се провира свободно между външната и вътрешната настилка, зацвърча на много места в запълнените с чоп дупки.

Преобладаващото дотогава тихо време с гъста мъгла бе накарало няколко кораба, които при други обстоятелства биха отплавали, да останат при нас и да ни оказват помощ, но тъй като времето вече се бе изяснило и с това се откриваше възможност за риболов, всички кораби ни изоставиха с изключение на „Джон“, който също се готвеше да се раздели с нас. Мисълта, че след няколко часа ще бъдем оставени напълно сами в кораб, който бе почти развалина, и то в едно положение на непрестанна опасност, отдалечени на сто мили от морето; убеждението, че в резултат на голямото количество вода, която продължаваше да навлиза в трюма, корабът би потънал и при най-дребната злополука; увереността, че и при най-благоприятните условия (има се пред вид и разнебитеното състояние на кораба и това, че по-голямата част от неговия товар, от платната и провизиите се намираха върху леда) ще трябва да мине доста време, докато откараме кораба на друго място, тъй като повечето моряци от екипажа трябваше непрекъснато да бъдат при помпите; голямата вероятност при вече напредналия зимен сезон, че цялата флотилия от китоловни кораби ще се опита веднага да отплава към по-безопасни ледове, близо до откритото море и следователно ако ледовете, сред които се намирахме, смажат нашия кораб, за нас не би имало никакво убежище, освен на такова разстояние, недостигаемо за ледовете; съзнанието, че ако корабът бъде благополучно изкаран от ледовете, той все пак би могъл да потъне в открито море поради изхлузване на поставените като пластир платна или поради събиране на вода в носовия трюм по време на буря, при което животът на членовете на екипажа ще бъде по всяка вероятност принесен в жертва на тяхното безразсъдство — тези няколко важни съображения бяха направили такова силно впечатление на моряците, че те изглеждаха решени да напуснат кораба и да подирят убежище в „Джон“, когато той се накани да ни изостави. Аз разполагах с предостатъчно сведения, за да вярвам, че те наистина са решени да постъпят така; и като познавах характера на мнозина от моя екипаж, доказали с поведението си през миналите събития и изпитания, че представляват, общо взето, отбор малодушници, бях сигурен, че ако по някакъв начин не ни бъде осигурена помощта на „Джон“, то „Еск“, въпреки целия положен труд за поправяне на повредите и постигнатия успех, ще трябва все пак да бъде изоставен като при крушение! Някои от моите хора от доста време най-настойчиво ме молеха да наема присъствието и сътрудничеството на „Джон“ срещу половината от нашия товар, ако те не се съгласят на по-малко. Аз упорито отхвърлях тия молби, докато на края, убеден, че случаят налага това, и единодушно подтикван от целия екипаж, направих подобно предложение на капитан Джексън, който, получил съгласието на своите хора, склони да стои с кораба си край нас и да ни оказва помощ при условията на следния договор, доброволно подписан в оригинала от всеки член на екипажите на двата кораба:

Гренландско море, 3 юли 1816

Тъй като корабът „Еск“ от Уитби се намира в беда и понеже неговият екипаж не е в състояние да го опази чрез собствените си сили, долуподписаните капитани, помощници и моряци на корабите „Джин ъв Грийнок“ и споменатият „Еск“ се договориха първите да окажат помощ на вторите при следните условия и уговорки:

I. Корабът „Джон“ ще остане край „Еск“ и ако това се окаже наложително, ще го придружи до някое пристанище в Шетланд и докато трае подготовката на „Еск“ за това плаване и през време на самото плаване, екипажът на „Джон“ ще му оказва помощ с всички възможни сили и средства, необходими за опазване.

II. С оглед на тези услуги членовете на екипажа на „Еск“ са съгласни да предадат на кораба „Джон“ четиридесет и осем тона масло или китова мас, при съотношение от четири тона мас за три тона масло, както и половината от сегашния товар на „Еск“ от банели — и с настоящето те заявяват, че се отказват от всички права и претенции върху споменатите количества масло и банели, както и от всякакви надници, парични и други надбавки върху тях.

III. Капитанът на „Еск“ поема задължението, от страна на собствениците, ако чрез съвместните усилия на екипажите на двата кораба „Еск“ бъде опазен и пристигне благополучно в пристанището, от което е отплавал, и „Джон“ го придружава и екипажът му оказва помощ чак до Шетланд, собствениците на „Еск“ ще дадат една сума от сто лири стерлинги на екипажа на „Джон“, за да бъде разделена по равно между всички негови членове, с изключение на харпунерите.

IV. Капитанът на „Еск“ също така поема задължението, от страна на собствениците, че ако при едно неизбежно отлъчване на двата кораба един от друг се наложи някои членове от екипажа на „Джон“ да бъдат откарани до Уитби, те ще получат по една прилична сума за пътни разноски до местожителствата им.

V. И двете страни се договарят, в случай че през време и в рамките на това споразумение бъде намерен мъртъв кит или бъдат уловени плаващи китове, от който и екипаж да са били видени, улучени и убити, така намерените и прибрани китове ще бъдат разделени по равно между двата кораба.

Вместо да заплащам в пари извършените спасителни работи, аз предпочетох да се откажа от известно количество китова мас поради следните две съображения: първо, ако корабът бъде в края на краищата загубен, горното възнаграждение не би представлявало никакъв подарък, тъй като всеки друг кораб, минал край мястото на крушението, би могъл да обсеби тази мас, без изгледи собствениците на „Еск“ да могат да предявят претенции дори върху част от нея. Второ, понеже всяка уговорена сума за извършените спасителни работи би трябвало да бъде изплатена независимо от това, дали корабът ще може да бъде спасен, или ще пропадне; защото, оказвайки ни помощ, хората от екипажа на „Джон“ щяха по необходимост да се откажат от всякакви по-нататъшни изгледи за улов на китове през този сезон и това изискваше те да получат прилично възнаграждение за направената жертва, независимо от крайния изход на усилията им да спасят кораба. По тоя начин, предавайки китова мас срещу извършваните спасителни работи, ние чисто и просто давахме онова, което и без това не бихме могли да откараме в изходното пристанище, с една дума, давахме това, което не можехме да опазим.

Сключвайки това споразумение, аз щях да бъда напълно в правото си да действувам по мое усмотрение в интереса на собствениците, без да държа сметка за желанието на членовете на екипажа, но тъй като това бе тяхно предложение, пък и в голяма степен тяхно собствено мероприятие, и особено поради личната заинтересованост на всеки един от тях в преотстъпената китова мас — нещо, което би могло да го накара след завръщането ни да претендира на общо основание за надници и надбавки (все едно, че товарът е бил откаран в пристанището), аз сметнах за благоразумно да се снабдя с писменото съгласие на всеки моряк за условията на споразумението. При това положение разрешението на въпроса, дали членовете на екипажа имат право на надници и надбавки върху маста, щеше да зависи от собствениците, без някой да може да оспорва тяхното решение.

Съгласието на хората от екипажа на „Джон“ бе необходимо само за утвърждаване решението на капитана да напусне китоловния район преждевременно и с половин товар, чрез което, срещу получените от нас облаги, те се отказваха от шансовете да уловят и други китове до края на сезона.

Понеже горното споразумение не беше достатъчно изрично и обвързващо за капитаните и собствениците на „Еск“ и „Джон“, следващият договор бе съставен и подписан от мен и г. Джексън.

СПОРАЗУМЕНИЕ

Корабът „Еск“ от Уитби, който се намира на голямо разстояние от свободни води и в опасно положение сред ледовете, има сериозни повреди, пропуска много вода и е останал почти без обичайното стъкмяване, с целия товар и всички провизии навън, поради което той вече представлява едно голо корито в почти безнадеждно състояние. Освен това членовете на неговия екипаж са изтощени от тежък и продължителен труд и се намират в невъзможност сами, със собствени сили, да предпазят кораба от потъване и да го откарат в изходното пристанище. Тези обстоятелства безусловно налагат да се потърси помощта на някой друг кораб. Тъй като капитанът и членовете на екипажа на кораба „Джон“ от Грийнок се готвят да окажат необходимата помощ, с настоящето долуподписаните двамина капитани на корабите „Еск“ и „Джон“ се договарят, че едната страна ще окаже необходимата помощ, а другата ще представи определено възнаграждение съгласно условията на договора…

Освен това долуподписаните Уилям Скорзби-младши и Томъс Джексън взаимно се договориха — от свое име и от името на собствениците на техните кораби, доколкото това ги засяга — с единодушното и свободно изразено съгласие на членовете на съответните екипажи, както следва:

Ако в продължение на първите седем дни от датата на сключването на настоящето споразумение корабът „Джон“ бъде принуден поради злощастно стечение на обстоятелствата да се отлъчи от кораба „Еск“ и с това да преустанови помощта си, споменатото възнаграждение да се счита като общо имущество на собствениците на двата кораба, при което половината от китовата мас или тяхната равностойност в пари ще бъде възвърната — без каквито и да са удръжки за навло, престой и други такси с изключение на действително извършените разходи — на собствениците на „Еск“ във възможно най-кратък срок след пристигането на „Джон“ в неговото изходно пристанище…

Към това двете страни заявяват, че всички предходни членове и разпоредби на настоящия договор са били установени и приети не от съображения на роднински, приятелски или други лични връзки, а единствено поради принципа на взаимно обусловените задължения и следователно за благото на собствениците на двете предприятия. И тъй определеното възнаграждение се предоставя от страна на „Еск“ поради крайно неотложните обстоятелства, в които се намира, и се приема от страна на „Джон“ поради малката вероятност той да обезпечи по друг начин подобно увеличение на своя улов.

Подписано от:

свидетели

Подписано от:

След като тези споразумения бяха напълно разбрани и подписани, корабът „Джон“ се промъкна близо до „Еск“ през ледовете, разтворили се за пръв път след злополуката, и неговите хора прибраха на борда му целия ни запас от нестопена китова мас и около половината от нашите банели съгласно спогодбата. Междувременно ние издърпахме „Еск“ малко встрани и се заехме да нареждаме варелите в главния трюм, а също да подреждаме и пълним с вода варелите в кърмовия трюм и да закълчищваме процепите на подовата настилка.

Тъй като всичко вървеше добре и членовете на нашия екипаж и техните помощници бяха до един трескаво заети с тоя труд, аз трябваше да се оттегля и да потърся почивката, от която умореното ми тяло не можеше повече да се лиши. В продължение на сто и двадесет часа аз бях почивал само дванадесет, докато при нормални обстоятелства щях да почивам от четиридесет до петдесет часа. Затова никак не бях изненадан, когато болките в подутите ми крака станаха толкова силни, че почти не можех да се движа. Справедливостта изисква да отбележа, че и г. Джексън доброволно се бе подложил на същите лишения през горния период.

На петия ден от месеца с помощта на всички моряци от „Джон“ и след една почивка от четири часа нашите хора се заловиха така усърдно за работа, че подреждането на трюма и стъкмяването на мачтите бе приключено, всички вещи и прибори бяха прибрани от леда и ветрилата бяха поставени преди седем часа сутринта. Ледовете се бяха поразпръснали в най-благоприятно за нас положение и при лек ветрец ние потеглихме. Но каква бе изненадата ни и колко покрусени останахме, когато установихме, че корабът не може да се управлява! Кърмилната уредба бе станала напълно безполезна, тъй че и при възможно най-благоприятното разположение на ветрилата и съответното положение на румпела корабът не можеше да направи завой или поне отчасти да бъде отклонен от направлението, в което го тласкаше напорът на вятъра. Това бе едно тревожно разочарование. Но тъй като корабът ни се намираше в непрестанна опасност да бъде смазан от ледовете, „Джон“ с невъобразими усилия успя да ни изтегли на буксир на три-четири мили в източна посока до един сравнително безопасен район. При други обстоятелства щеше да бъде много забавно да се наблюдава особеният начин, по който „Еск“ бе изтеглян напред. Той не можеше да измине и петдесет ярда в един и същ курс, въпреки най-акуратното и подходящо управление на ветрилата и кормилото, а все криволичеше ту към едната, ту към другата страна, и то до крайния предел, допускан от въжето, с което бе теглен на буксир. Веднъж това въже се скъса и след това трябваше много често да отпускаме единия край, за да избегнем повторното му скъсване.

Акостирахме до едно друго ледено поле и веднага се заловихме да поправим кърмилната уредба на кораба. За тази цел откачихме кормилото и го вдигнахме на палубата. Там наставихме долната и задната му част с дъски с размер на около двадесет квадратни фута, здраво свързани помежду си чрез дървени гредички. Освен това закрепихме четирите краища на пластирните платнища за скоби, вкарани в задните извити части на кърмата, чрез което притокът на вода към кормилото вече не бе възпрепятствуван до такава степен и следователно кърмилната уредба щеше по всяка вероятност да действува по-добре. И на края напълнихме известен брой празни варели в кърмовия трюм — едни с морска вода от самия трюм на кораба, а други с прясна вода, взета от повърхността на леда, с цел да увеличим наклона на кораба към кърмата и да компенсираме олекването вследствие загубената част от кила.

На шестия ден на юли предиобед вятърът постихна, мъглата се вдигна и ние прибрахме въжетата, които крепяха кораба за леда. Когато ветрилата се издуха, ние направихме необходимите опити корабът да вземе завой с носа и завой с кърмата, както и да лавира, и с удоволствие констатирахме, че кърмилната уредба действува съобразно намеренията ни, макар че поради бавното подветрено движение на кораба опитът ни да лавираме срещу вятъра излезе съвсем несполучлив. Като срещнахме наскоро след това няколко непроходими ледени блока, полегнали пряко на пътя ни, които поради насоката на вятъра и възвръщането на мъглата нито можехме да заобиколим, нито да открием проход през тях, ние акостирахме край „Джон“ до един страничен блок. Внимателните действия на дърводелците при закълчищването на подовата настилка, както и несъмнената полза от употребата на пластирни платнища вече бяха дали такива добри резултати, че в неделния ден на 7 юли първоначалният приток на вода през пробойната бе намален с четири пети! В продължение на цял час, през който бяхме заети с църковната служба, помпите бяха оставени в покой; и двата и половина фута вода, напълнили трюма през това време, бяха изпомпени само за двадесет минути.

Времето се бе изяснило и ние открихме провлак между ледовете в източна посока. Но тъй като преобладаваше източен вятър, никак не можехме да напреднем, докато „Джон“ не ни взе отново на буксир. След като изминахме към три-четири мили, навлязохме в тесен провлак, който водеше към по-открито място на югоизток от нас. Въпреки обстоятелството, че значителни количества плаващ лед се срещаха в тоя провлак, а в един случай стана нужда „Джон“ и да пробива път за „Еск“, ние успяхме да се промъкнем, без да се блъснем в ледените късове.

На 8 юли взехме курс на югоизток и до пет часа преди пладне плавахме в свободни води, макар че и от двете ни страни се простираха огромни ледени полета. Към 10 часа преди полунощ попаднахме на удобен провлак към югоизток и заплавахме по него; и след като трябваше неведнъж да се провираме между плаващи ледени блокове, понякога доста големи, в утрото на другия ден отново попаднахме на открити води. Духаше лек благоприятен вятър, а и времето беше ясно и хубаво. Видяхме няколко кораба. Зърнахме и един кит и изпратихме три лодки да го догонят, но те не успяха да го стигнат. Тогава „Джон“, опитвайки се да ни извлече покрай един леден блок, сам се натъкна на него, удари се в подводния издатък и заседна. Той стоя към половин час, без да мръдне, а в това време ние продължавахме сами. Към полунощ съгледахме сушата — остров Чарлз или провлака пред него — на около 60 мили; и пак по това време окончателно оставихме зад нас всички ледени полета, до които стигаше поглед. Намирахме се на 77°24’ северна ширина.

Нашият дърводелец продължаваше да се труди в задния трюм, и то не без полза, макар че почти ежедневно се явяваха нови пробойни. За да подсигурим подовата настилка, поставихме голям брой подпори между нея и гредите на палубата при каюткомпанията за младши офицери с цел да попречат на водата да откърти дъските от корабните ребра.

В утрото на 12 юли вятърът се засили откъм изток, небето застрашително потъмня и големи вълни се заредиха откъм юг-югоизток. Поради силното клатушкане на кораба и вече увеличената скорост на плаването много възли на пластирните платнища се разкъсаха и не след дълго видяхме тия платнища да се влечат покрай кърмата. Това обстоятелство предизвика немалка тревога. Не бяхме установили предварително доколко и в каква степен корабът ще може да плава на второто си дъно и опитът трябваше следователно да бъде извършен в един много критичен момент, когато вълнението бе тъй силно, че би било малко вероятно да успеем да се прехвърлим на борда на „Джон“, ако корабът ни потънеше. Едно друго обстоятелство подсилваше опасенията ни, че пробойната явно се увеличаваше, докато главните помпи бяха фактически извън строя поради страничния наклон на „Еск“ и насъбралата се вода в долната най-широка част на кораба.

Имахме един тих ден на 16 юли. Едно продълговато платнище, което обшивахме цели три дни със снопове от влакна и кълчища, бе поставено след няколкократни опити и закрепено над пробитата част на кораба. То бе направено от здрав брезент и цялото бе покрито с дълги нишки от пресукани въжета. Двата края бяха завързани към две отделни корабни въжета, а те на свой ред бяха съединени посредством една къса желязна верига. След това веригата бе прекарана между кърмилната уредба и ахтерщевена и изтеглена нагоре; и понеже въжетата бяха изтеглени чак до носа, то и брезентеното платнище прилепна здраво към пробитото място.

Вследствие на това притокът на вода през пробойната стана за известно време почти незначителен; но на другия ден, при засилилия се отново вятър откъм изток и образувалото се внушително вълнение, когато бивахме теглени на буксир със скорост от девет възли на час, това добре прикрепено платнище се раздра и скоро последва съдбата на всички други пластирни платнища, поставени преди него. Притокът на вода през пробойната веднага се увеличи.

Изминатото от нас разстояние на 18 юли беше 184 мили в югозападна посока. Пак ни разтревожи водата, насъбрала се в носовия трюм, а и няколко нови пробойни се появиха вследствие силните наклонявания на кораба. Обаче чрез скъсяване на платната и чрез преместването по посока на вятъра на различни предмети със значително тегло отново можехме да обезпечим безопасно плаване. Намирахме се на 67°16’ северна ширина.

На 19 юли се скъса едно въже, дебело седем инча, с което бяхме теглени на буксир. Поради силното вълнение на морето за нас бе много трудно да прехвърлим друго въже на борда на „Джон“, но на края успяхме да сторим това с помощта на няколко шамандури и един варел, пуснат от „Джон“. Привечер времето беше много хубаво; тогава и вятърът за пръв път, откак се бяхме измъкнали от ледовете, задуха срещу нас.

На 20 юли имахме един много приятен ден; видимостта беше пълна, морето гладко, вятърът умерен, а надвечер и благоприятен. Притокът на вода през пробойните се увеличаваше.

На другия ден задуха силен източен вятър, появи се силно вълнение откъм югозапад, а мъглата бе толкова гъста, че „Джон“ едва се виждаше на сто и петдесет ярда от нас. Тая нощ за първи път от април насам видяхме звезди.

На 22 юли източният вятър се превърна в силна буря и напънът върху кормилото скъса въжения теглич на кърмилната уредба, отнасяйки и щурвалната стойка. Понеже смятахме, че старнпостът се намира в опасност, а заедно с него и самият кораб, веднага свихме задните платна и дотолкова намалихме общата площ на платната, че вече бяхме почти изцяло теглени от „Джон“, който продължаваше да плава при страхотно напрежение на ветрилата. Бурното море, насъбраната вода в носовия люк и видимото увеличение на притока й през пробойните бяха немалко тревожни обстоятелства. Но изглежда, че доброто провидение все пак бе благосклонно, защото нещата бяха само на пръв поглед против нас — бурята стихна, корабът се изправи и трюмът бе лесно изпразнен от насъбралата се вода.

На следния ден, към 3 часа в зори, зърнахме суша, а към 10 часа преди пладне видяхме Хангклиф, Шетланд, на 15 мили в северозападна посока. Тъй като за кратко време задуха южен вятър, ние насочихме кораба към сушата с намерението да се установим в Лервик и там да дочакаме по-благоприятно време, за да продължим пътуването си; но като наближихме сушата на около три-четири мили, неочаквано задуха югоизточен ветрец, който беше попътен за нас и ние поехме курс на юг-югозапад. Привечер, след като „Джон“ бе изпълнил, доколкото можехме да изискваме това, всички разпоредби на сключения договор, ние върнахме на борда му дванадесетината души от неговия екипаж, които се намираха при нас, и като ни дадоха запас от прясна вода, „Джон“ и неговите хора ни оставиха, извиквайки на три пъти „ура“ при традиционната флажна разцветка. Тъй като сега трябваше да плаваме само със собствени сили, ние напредвахме доста бавно.

На 24 юли при източен вятър поехме курс юг 31/2 запад вместо обичайния югозапад-юг курс, защото се опасявахме, че можем да бъдем отнесени към някой бряг в подветрената ни страна, от който при почти неуправляемото състояние на кораба нямаше да можем да се оттеглим. На 25 юли вятърът задуха от север — северозапад и ние заплавахме със значителна скорост.

Към 7 часа в утрото на следния ден видяхме английски бряг. По обед носът Сент Аб се намираше на северозапад-север от нас на около петнадесет мили. Привечер имахме южен вятър, а през нощта задуха лек западен ветрец, при който продължихме да плаваме с издути ветрила покрай брега. На разсъмване на 27 юли ни зарадва гледката на нашето изходно пристанище. Понеже знаехме, че дълбочината е достатъчна за нашия кораб, и като се надявахме да се доберем до пристанището преди отливът да предизвика силно спадане на водата, ние заплавахме към него с всички ветрила, които можехме да издигнем; и като взехме на борда един пилот при наближаването на вълнолома, веднага навлязохме в пристанището и закотвихме кораба на безопасно място.

И тъй благодарение на провидението, което поощряваше постоянството ни и с чиято благословия всички наши планове и способи се оказаха действени, щастливо завърши това опасно, злополучно и вълнуващо плаване.

Новината за бедственото състояние на кораба и за безизходното му положение бе стигнала до Уитби един ден преди нас и поради известни преувеличения относно загубите на екипажа всички заинтересовани лица изпаднали в дълбоко униние. Из целия град, а в голяма степен и навред из цялата околност на това събитие се гледало като на общо бедствие. Някои от осигурителите на „Еск“, както научих впоследствие, са предлагали 60 на сто, за да се презастраховат за сумите, дължими от тях срещу застраховката на кораба; но рискът бил от такова естество, както свидетелствували изказванията на моряците от екипажите на някои кораби, които ни бяха оказвали помощ, че никой не искал да поеме презастраховката дори при тази изключително висока премия.

Сърдечните поздравления, които получих на пристигане в пристанището от всички познати, бяха почти зашеметяващи; и те, прибавени към радостта на моята любяща и възхитена жена, богато ме възнаградиха за всички мъки и тревоги, които бях понесъл.

С напредването на отлива „Еск“ остана на сухо и за първи път след злополуката всичката вода от трюмовете бе източена. След разтоварването на целия товар корабът бе вкаран в док; и тогава стана явно, че като изключим загубата на 22 фута от кила, останали в Гренландия, и отстраняването на една част от прикилния пояс, дълга към 9 фута, никакви други по-значителни повреди не са били причинени от ледовете. Наистина установено бе, че главната част на кърмилната уредба е пропукана, че всички подводни части на същата уредба с изключение на най-долния пояс са счупени и че старнпостът е разслабен, но тия повреди бяха получени предимно при изтласкването на кораба сред ледовете на 1 май. Всички разходи по отстраняването на повредите, струва ми се, не надвишиха сумата от двеста лири стерлинги.

Наистина решението ни да пожертвуваме почти половината улов е могло да предизвика известно разочарование у собствениците на кораба, които са били уведомени за нашите успехи в риболова, но когато сравним тая жертва със сумата, която би могла да ни бъде поискана срещу извършването на спасителните работи, в случай че не бяхме сключили договор за помощ с „Джон“, въпросната жертва всъщност представляваше една материална изгода, равнозначна със спестяването на може би две хиляди лири стерлинги. Одобрението на поведението ми от страна на собствениците, г. г. Фишбърн и Бродрик, бе засвидетелствувано от тях чрез отпускане на един паричен дар от петдесет лири стерлинги; и чувството на задоволство у застрахователите в Уитби поради опазването на кораба намери любезен израз в подарения ми красив сребърен сервиз.

В заключение трябва да добавя, че всички членове на екипажа с изключение на един човек се завърнаха благополучно от това тъй пълно с приключения и изпитания плаване. Наистина неколцина бяха пострадали в по-голяма или по-малка степен от страшната преумора и болезненото излагане на студа и влагата през време на почивките им върху леда; но те всички се възстановиха напълно още преди да пристигнем в нашето изходно пристанище, с изключение на едного. Той, бедният, беше твърде слаб физически, жестоко страдаше от острия студ и се помина наскоро след пристигането ни.

Бележки

[1] Поставянето на пластир е един особен начин за запушване на дупка в дъното на кораба през време на самото плаване. То се извършва чрез прекарване на платнища над повреденото или пропускащо вода място на кораба, след което е платнището се пъхат големи количества накълцани въжета, кълчища, вълна, памук и т.н.; или като се пришият дълги вързопи от въжени кълчища навред върху платнището още преди то да бъде поставено върху повредената част на кораба. Когато кълчищените материали се напъхат в отворите от натиска на просмукващата се през тях вода, то и наводняването на кораба се преустановява, или взема по-слаби размери. ↑

[2] Прикрилният пояс от талпи представлява първата поредица от талпи, поставени в дъното на кораба до самия кил, в който те биват завинтени, а също и в двата края към форщевена и ахтерщевена. ↑