Мара Белчева
Юлска вечер на молитва…

Юлска вечер на молитва ме в полето спря.

Златни класове се диплят чак до сините недра

на планинската верига, де Мургаш в дрезгавини,

като жертвеник вий стълпи дим към висини.

Над полето сенки падат, сливат се в една.

На хълма аз спряна слушам, в свята тишина,

зрелий шум на класовете — жътвений обет…

Полский лъх в набожен трепет милва ме с привет.

И през сенките вечерни, в моето сърце

като че ли се усмихна Божето лице.