Био и библио хроника на живота на Маркиз дьо Сад

1733 — Женитба на граф дьо Сад с Мари-Елеонор дьо Майе дьо Карман — родители на писателя.

1740, 2 юни — Ражда се Донасиен Алфонс Франсоа, в Конде, Париж.

1744 — Изпратен е в Прованс, където е отгледан от лелите си, а после от чичо си — абат дьо Сад.

1750 — Връща се в Париж, за да продължи образованието си в колежа Луи дьо Гран.

1754 — Приет е в училището „Шевалаже“ (Лека кавалерия), в което се приемат само синове на потомствената аристокрация.

1755 — Младши лейтенант от пехотата в отряда на краля.

1757–1763 — Участва в битки в Седемгодишната война и е повишен неколкократно.

1763 — След подписването на Парижкия мирен договор (15.2.1763) е назначен в кавалерията с чин капитан.

1763 — Първото известно любовно увлечение на Сад е госпожица Лорис, владетелка на замъка Вакейра.

1763, 17 май — Женитба с Рене Пелажи дьо Монтрьой.

1763, октомври — Развратничи в столицата. Дьо Сад е затворен за няколко седмици във Венсан, а след това е заселен принудително в замъка Ешофар в Нормандия.

1764 — Наследява службата на баща си — генерал-лейтенант при краля, в провинциите Брес, Бюжи, Варломей и Гекс. Произнася реч в парламента в Дижон по случай поемането на службата.

1765 — Завръща се в Лакост; поддържа любовни връзки с артистките от кралската академия за музика госпожица Колет и госпожица Бовоазен.

1765, октомври — Прекарва една нощ с „производителката на ветрила“ Жан Тетар; садомазохистичен делириум, при което демонстрира „ужасна липса на милост“.

1767 — Пътуване в Прованс.

1768 — Първият голям скандал. Бичува жена и светотатства. Младата жена Роз Келер, подава оплакване, а след това, под натиска на семейството й, го оттегля. Това става в Аркьой, на Коледа. Дьо Сад е задържан, осъден на 100 ливри глоба и затворен в Самюр; по-късно е преместен в Пиер Анзис край Лион. Освободен е през м. ноември, но при условие да се засели постоянно в провансалския си замък в Лакост.

1768 — Начало на връзката му с монахинята (канониса) Ан Проспер дьо Лоне (негова балдъза).

1769 — Напуска Лакост и заминава за Холандия.

1769 — Редактира „Пътуване из Холандия под формата на писма“.

1771, август — Затвор за дългове.

1772 — Връзка с балдъзата си, канонисата.

1772, 27 юни — Втори голям скандал. Оргия в Марсилия с прислужника си Латур и четири проститутки (взимане на възбуждащи средства, бичуване, хомо- и хетеросексуална содомия). Страхувайки се от отравяне, момичетата подават оплакване. Обиск в Лакост. Дьо Сад бяга с балдъзата си и Латур в Италия.

1772, 3 септември — Маркизът и прислужникът му са осъдени за „отравяне“ (с възбудителни средства) и разврат на смърт задочно.

1772, 8 декември — За нови скандални оргии, по заповед на краля на Сардиния е арестуван и затворен във Форт Миолан.

1773, 1 май — Избягва от затвора, укрива се и след време се завръща тайно в Лакост.

1775 — Редактира „Пътуване в Италия или антични историйки, политически и философски съчинения върху Флоренция, Рим и Неапол“.

1775 — Отново множество скандали, най-шумна е аферата с малките момиченца, повече или по-малко успешно потулени, в Лакост. Научавайки за ново кралско писмо за арест, Дьо Сад отпраща прислужниците (мъже и жени) от замъка и отново бяга в Италия.

1777 — Дьо Сад отива в Париж при умиращата си майка. Задържан е и е затворен във Венсан.

1778, юни — Смъртната присъда на парламента в Екс е касирана. Сад успява да избяга, но само за 39 дни. Отново е затворен, този път за 12 години. Излежава присъдата във Венсан.

1782 — Редактира „Разговор между свещеник и умиращ“.

1782 — Започва да пише „Сто и двадесетте дни на Содом“.

1784, февруари — Прехвърлен в Бастилията.

1785 — Преписва ръкописа на „Сто и двадесетте дни на Содом“.

1786 — Започва да пише „Алин и Валкур“.

1787 — Редактира „Нещастията на целомъдрието“.

1788 — Редактира „Йожени дьо Франвал“, което влиза в „Любовни престъпления“ и е в основата на „Алин и Валкур“.

1788, 4 юли — За опит да бунтува тълпата пред Бастилията, крещейки от прозореца, че ще заколят затворниците в нея, е изпратен в лудницата в Шарентон.

1789 — Превземане на Бастилията.

1790, 2 август — Освободен от затвора поради премахването на кралските писма.

1791, 9 юни — Мадам дьо Сад получава развод.

1791 — Участва активно в първия етап на Великата френска революция. Става член, а по-късно председател на „Секцията по клеветите“.

1791 — Пише „Обръщение на един гражданин на Париж до краля на французите“.

1791 — Публикува „Жюстин или нещастията на целомъдрието“ в два тома.

1791 — Начало на връзката му с Мари-Констанс Касне, при която се настанява да живее.

1791 — Поставя „Окстерн или нещастието на разврата“.

1792 — Замъкът Лакост е плячкосан. Дьо Сад заема различни длъжности в Секцията по клеветите.

1792 — Пише различни брошури, издавани от „Секцията по клеветите“.

1792 — Поставя комедията „Прелъстителят“, която се проваля.

1793 — Назначен е за председател на „Секцията по клеветите“.

1793, 8 декември — Арестуван е за умерените му позиции и е изпратен в затвора.

1793 — Започва да подготвя за печат „Алин и Валкур“.

1794, 27 юли — Осъден е на смърт.

1794, 28 юли (9 термидор) — Термидорианският преврат — Робеспиер пада от власт.

1794, 15 октомври — Сад е освободен.

1795 — „Алин и Валкур“, или „Философски роман“ е издадена от издателство „Жируар“.

1795 — В Лондон е публикувана „Философия в будоара“. — „Посмъртна творба на автора на Жюстин“.

1795 — Подготвя за печат „Новата Жюстин или нещастията на целомъдрието“.

1796 — Продава замъка Лакост.

1797 — Пътуване в Прованс.

1797 — В Холандия са публикувани „Новата Жюстин или нещастията на целомъдрието“ и „Продължение на историята на Жулиет — нейната сестра“.

1799 — Потънал в мизерия, дьо Сад работи като чиновник в спектаклите във Версай.

1800 — Публикува „Окстерн или нещастието на волнодумството“ и „Любовни престъпления“. Исторически и трагични повели, придружени с предговор: „Една идея за романите“ в четири тома. Подписани са: Д. А. Ф. Сад, автор на „Алин и Валкур“.

1800, март — Сад е освободен от затвора, но за твърде кратко време.

1801, 6 март — Сад отново е арестуван от Консулата като твърде „свободомислещ“ автор. Затворен е в затвора в Сент Пелажи.

1803, 14 март — След опита му да прелъсти млади затворнички дьо Сад е преместен в Бисетр, а оттам на 27 април — в Шарентон. В Бисетр към него се присъединява Мари-Констанс.

1804 — Редактира „Дните на Флорбел или разбулената природа“. Ръкописът попада в полицията.

1805 — Дьо Сад отслужва литургия на Великден.

1808 — Организира театрални представления.

1804–1812 — Период на усилена и голяма литературна дейност за Сад. Организира и театрални представления.

1812 — Написва „Аделанд дьо Брюнсуик, саксонска принцеса“.

1813 — Написва „Тайната история на Изабел дьо Бавиер“ и трагедията в стихове „Жана Ласне“.

1813 — Издателството Беше публикува „Маркиз дьо Гранж“ в два тома.

1813 — Връзка с шестнадесетгодишно момиче.

1814 — Сад е тежко болен. Напразно моли да бъде освободен от затвора.

1814 — Умира на 2 декември 1814 г. Въпреки че в завещанието си отказва всякакъв род церемонии, по искане на семейството му, е погребан с религиозни почести.