Книгата изобщо не ме грабна. Може да е за юноши.
Някак вяла, повърхоностна. Не заобикнах и главния герой Лео. Вярно е, че книгата засяга важна тема за болестта на 20 век и смъртта, но това се случва по тинейджърски начин.
Вероятно това е и целевата група. Авторът може да стане по-добър писател в следващите си романи, в този още е слаб.
Книгата е много добра,прочетена на точното време. Т.е.,когато в къщи имаме тинеѝжър.Препоръчвам я на родителите,учителите и близките на пеподрастващите момчета и момичета.
„… любовта съществува не за да бъдем щастливи, а за да ни покаже доколко сме издръжливи на болка. ..“
Рядко срещана искреност — чудесен Автор ! Печели доверието и го следваш в „откритията му“ по Пътя на възмъжаването !
Още Алесандро д’ Авения :
"…за разлика от Йов ние имаме решението. Знаете ли какво прави пеликанът, когато малките му са гладни, а не може да им намери храна? Наранява гърдите си с клюн и оттам бликва кръв, за да нахрани малките, а те пият от раната му като от извор. Както стори Исус за нас и затова понякога го изобразяват символично като пеликан. Той победи нашата смърт на невръстни рожби, зажаднели за живот, като дари за нас кръвта си, дари нетленната си любов. И неговият дар е по-силен от смъртта. Без тази кръв щяхме да умираме два пъти… "
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.