Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Послеслов
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Корекция и форматиране
ganinka (2014)

Издание:

Георги Щерев. Вечност

ИК „Пламък“, София, 1997

Редактор: Паруш Парушев

Художник: Петър Рашков

ISBN: 954-8046-42-3

История

  1. — Добавяне

Георги Щерев е роден на 10 април 1926 год. в малкото селце Лясково, Асеновградско, намиращо се в красивата и вечно млада Родопска планина. Завършва класическа гимназия в гр. Асеновград, а по-късно продължава образованието си във ВИИ „Карл Маркс“. Дипломира се, като специалист по „народно стопанско планиране и финансиране“. През целия си трудов стаж работи в системата на съобщенията.

Още като ученик се увлича в поезията. Голяма надежда и помощ в това начинание му оказва любимата му класна — г-жа Ваня Тошева от гр. Асеновград. Тя му дава импулс да пише своите любими стихове.

Той обичаше до болка родното си село, Родопите и Родината, на които посвети десетки стихове и разкази. Първите му стихове излизат в печата след 1956 год. Публикува стихове във вестници и списания: „Пулс“, „Импулс“, „Народна младеж“, „Родопски устрем“, „Транспортен глас“, „Пламък“, „Септември“, „Славяни“, „Родопи“, Алманах „Дружба“ и други. Печели поредица от литературни конкурси и награди.

Първата му стихосбирка „Зелени пламъци“, която той видя приживе, излиза през 1974 год. от издателство „Христо Г. Данов“ — Пловдив. След внезапната му смърт — 1989 год. неговата съпруга Ваня и синовете му в продължение на осем години издадоха още три книги: „Пътеката ме води мълчаливо“, „Капинови храсти“ и последната — „Вечност“ — И.К. „Пламък“ — избрана лирика, която събра и подреди съпругата му.

И… както го представи неговият земляк и добър приятел — акад. Николай Хайтов, че „… Георги Щерев в своите стихове излъчваше подчертана искренност и дарбата си да рисува с думи“.

Ваня Щерева

октомври 1997 год., София

Край