Георги Щерев
Незавършен остана моят път…

Остана незавършен моят път

и аз останах като дреха,

по която кръпките личат,

оставена за мъничко утеха.

И да заспиш, пак път те чака

в това объркано пространство.

Безшумно ще те стигне мрака,

който безпреградно странства.

 

Затуй не спи. Времето не стига.

Табуните коне ги няма.

Небето покрива си вдига —

земята става по-голяма.

Тръгни с безсънната река,

вземи каквото подобава.

Днес денят повдигнал е ръка —

тръгни без страх и продължавай!

И своето безсъние раздай —

душата ти сега това очаква.

Излез от себе си… Тръгни и знай:

страхливци никой не оплаква.

25 юли 1989 г.