Георги Щерев
Накъде?

Накъде пътуваш сега, накъде,

след толкова изстрадани години?

Навсякъде е същото небе,

навсякъде под сенки облачни ще минеш.

Животът ти съвсем се промени —

просторите над тебе посивяха!

Не виждаш ли, че в тези планини

очите на горите ослепяха.

Завръщаш се където си роден,

но онзи дом отдавна там го няма.

Само вятърът е същият, студен,

и ще разговаряш с него само.

Звездите ще те гледат мълчаливо,

мълчалив и ти ще си останеш с тях.

Тук детството ти, знам, не бе щастливо

и още носиш в погледа си страх.

Мисли странни в тебе се вълнуват,

душата ти гори като във пламък.

Неспокойни нощи те целуват

и те викат пътища от камък.

25 юли 1989 г.