Георги Щерев
Човекът и морето

От люлката зелена на морето

в очите ми се плиска светлина.

Пътува тя и стига до небето

преди да се превърне в равнина.

 

А вятъра разстила я пред мене

с отблясък на копринено платно,

отвежда ме в подводното бучене

разплетеното слънчево кълбо.

 

Подводниците профучават сини,

нарамили вълни и ветрове.

Сред грохота на мощните турбини

откривам непознати светове.

 

И не като случаен гост съм тука,

повикан от смълчани дълбини.

Сърцето на морето в мене чука

и вечната му песен в мен звъни.

 

Зове ме тя по водните пътеки.

Кръвта ми се превръща на река.

И сещам как водата и човека

под слънцето подават си ръка.