Георги Щерев
Към птиците

Пътувам вече векове

по пътища и планини.

В душата нося грехове

и мъдри светлини.

Подбити са краката ми от път,

понякога вървя на сън.

Като с ножове бодат

очите, пламнали в огън.

И пак вървя да стигна там,

където птиците ме викат:

от своя хляб да им раздам —

за моя път да питат.

Дали са там? Дали ме чакат,

или са отлетели вече?

По пътя ме притиска мрака,

а светлините са далече.