Георги Щерев
Усещане

Зелено е край Ленинград. И свежа

ме води люлякова синева.

Дъжд е спрял.

Аз тихо се навеждам,

целувам стръкче слънчева трева.

По устните си я усещам своя

и близки са ми нейните черти.

Преминала през люлките на боя,

щастлива

днес я виждам да цъфти.

И затова в душата ми не глъхне

безсмъртната и нежна топлота.

Умора ли почувствам,

                ще ме лъхне

с усмивката на своите листа.