Георги Щерев
На кубинска земя

Не съм далеч, макар че съм във Куба.

Какво са хилядите километри,

когато тук земята не е друга

и слънце вдъхновено топло свети.

Все едно къде ще съм,

когато щастливи са очите на децата —

с различен цвят, под слънчевото злато,

стоплени, танцуват по земята.

Кубински ром устата ми са пили,

а пил съм сякаш сунгурларско вино.

Палмите — девойки стройни, мили,

навлизат в мен с небе родопско синьо.

И всичко тук магнитно ме сближава,

и всичко ме приема като свой,

морето и звездите ме познават,

душата ми не иска днес покой.