Георги Щерев
Женевското езеро

Нестихнал шум от кораби и лодки…

Задъхани и ярко осветени,

вълните се задават на криле

и езерото цяло влиза в мене,

потънало сред слънце и небе.

И всичко тук, което ме прегръща,

блести като усмихнати брези

и някак неочаквано ме връща

в Родопите, при топлите звезди.

А слънцето пътува и над бента

се смесва със бакърена роса.

И в трепета на огледална лента

небето е разпуснало коса.

И времето стремително ме носи

с ръцете на събудена река.

Градът до мен, потънал във въпроси,

пътува

        и остава все така.