Георги Щерев
Същност

На Григорий

Все търся себе си. Дълбая

душата си неопропастена.

Сякаш съм затворен в стая

непоносимо сам. И стена…

Тежи ми самотата. Бреме,

останало от вековете.

И разпознавам свойто време

по наглостта на ветровете.

И знам:

не съм ни праведен, ни грешен,

измъчван съм и съм въздиган.

В този свят суров и смешен

дори немисленото съм постигал.

Но в дните, в нощите си трудни,

усетил сладостна умора,

прегръщам в мислите си будни

пътища, звезди и хора.