Георги Щерев
Снежен път

Снежен път в селцето ни доведе —

в това селце, покрито с тишина,

а после пак отново ни изведе

сред нивите, завити в пелена.

Ще помниш, двамата ще помним,

как зимата леглото ни застла,

как Витоша навъсена и стръмна

в очите ти с небето бе дошла.

Тогава ти въздъхна и сама

се питаше: дали това е сън!

Туй всичко бе далече от дома —

далечна зима и прощален звън…