Георги Щерев
Посоки

Зове ме шепотът на твоя глас —

ден и нощ гласът ти ме зове.

Превърнах се на вечност аз

от безкрайни наши часове.

И в тези часове сме двама,

с еднакви думи се тешим.

При мен си пак и пак те няма —

в различни пътища вървим.

Но пак се връщаш в мойте сънища

и трепкаш в тях като звезда.

По дългите небесни пътища

в сърцето ми е твоята следа.