Георги Щерев
Тази нощ

Тази нощ големият град бе жесток,

неочаквано той те открадна от мен

и притиснат стоях аз под покрив висок

пред очите студени на мъртвия ден.

После мракът в очите ми яростно плисна

утайка от снежна и кална вода

и като сянка за всички излишна

скитах до късно далеч от града.

Тук ме доведе тъгата студена,

с неродените мисли в кръвта ми дойде.

Луната разсипа усмивка ранена

през остра пролука на черно небе.

Далече останах докато съмна,

докато небето съвсем побеля.

Шепот познат от гласа ти ме върна

обратно по снежната твоя следа.

Още не зная къде ме отнесе

градът с потъмнелите властни очи.

Навсякъде търся и теб, и адреса,

но всяка врата като мъртва мълчи.