Георги Щерев
Зимен ден

Какъв прекрасен зимен ден —

снегът в очите ни вали!

Вървиме двамата, а в мен

се блъскат късове мъгли.

И все назад, и все назад

остават сенки и следи…

И бягаме от всеки град,

където сме били преди.

Да спрем за миг под този клон

изсъхнал, пожълтял сега.

Погледай как листа със стон

вятърът пилей в снега.

А виж — снежинките летят,

приличат също на деца,

играят те и не скърбят,

а галят нашите лица.

Разтапят се и после пак

пристигат бързо на ята,

а ние ги следиме как

покриват старите листа.