Георги Щерев
Бряг

Вали… Небето потъмнява,

една вълна сърцето ми върти.

Брегът се люшка изоставен

от хора,

думи

и мечти.

 

Вървя с деня. И нощ ме чака, зная.

В очите ми дъжда припрян ръми.

И бързам аз от него да узная

пътеката на твойте дни.

 

И все вали…

        Над пясъка остават

на капките прощалните следи,

и заедно с морето преминават

през мен

и стават на звезди.