Георги Щерев
В тази нощ

В тази нощ — неспокойна и тиха,

от внезапни облаци покорена,

ние сме тук,

където ни криха

дървета от вятър студени.

 

Сами сме с теб

— без адрес и без къща —

под стряха от клони, под стряха от листи.

Пътеката бяла към нас се връща,

да ни разтърси, да ни пречисти.

 

А утре път неизвестен ни чака.

Дотук дойдохме…

Ще продължим ли?

 

В коловозите хладни на мрака

оптимистично утро звъни.