Георги Щерев
Дълг

Тежи от бомби този свят,

от стари рани той тежи,

и слънцето потъва в мрак

сред заскрежени пещери.

Дими отровената пръст,

тела отровени димят,

а там, в небето, като кръст

взривени дървеса горят…

И през пространствата от дим

ме вика изморен века.

В душата ми дълга звъни

със глас на птица и река.